Хаджията се прибира с хабер

Сцена трета

Хаджията се прибира с хабер

Музика: /Момите бягат. Хаджийката, Лила и Янка се втурват да оправят възглавниците./

Хаджията: Ке броя до 10 и влазям! Едно! Две! Три! /Хаджията почва да говори на публиката, а жените в къщата почват да се суетят около него. Янка се втурва към огнището, на което поставя гърне и бърка с дървена лъжица./ Либен иска да му дам моята Лилка за неговия Павлин...Ха-ха-ха! Аз много добре сторих, като рекох, че първо трябва да питам хаджийката и Лила дали се съгласяват или не! Ха-ха! То, като че ли ще ги питам?!?! Ама, нейсе! Щото, той се издаде! Каза, че има в мазата от саздърмата! Чудна му е тя! Съкровище! Ама, той мене много-много ме не люби. Аз като отида у тях, той се не сеща да ми даде от нея! Туря ми баклава. Че то, аз, баклава и дома ям всеки ден! Какво ще ми се докарва! Виж, саздърмата му е друго нещо – знам я аз и приказки съм чувал за нея. Гошо Ганин всеки ден ми се хвали как бил ял от нея, как бил посрещнат на пълната софра. А сега, аз покрай кандърмите за годежа, ще мога да дохождам у Либена всеки ден! Ако се запъна и му река, че днеска още не са кандардисали, дай да му хапнем; пък утре му река – хаджийката болна, още не са готови, дай пак да хапнем, докато чакаме де... и тъй... докато се свърши! Ха-ха-ха! Има и друго! Не е ли добре да дам моето Лиле за такова богато ергенче, каквото и най-личните копривщенски моми биха пожелали?! /обръща се към жените/ Осем! Строй се! /монологът продължава/ Ха! Хаджи Генчо е старо врабче! В капаня лесно не пада! Девет, десет! Строй се! Пада, пада,пада! /Хвърля феса в ръцете на жена си. / Пада, пада, пада! /Хвърля балтона в ръцете на Лила./ Пада, пада, пада, пада бастуна! /Хвърля бастуна на земята, Янка се навежда да го вземе./ Събува обувките си без да се навежда, разхвърляйки ги из стаята/. Падна бастуна! /Кара се на Янка./

Хаджията: Ха! Много добре! Шетате, ама не съвсем! Що е туй в гърнето, Яно?

Яна: Яхния, хаджи!

Хаджията: Яхния, зер! Че притури малко лучец, притури малко масълце...

Яна: Припурих, хаджи!

Хаджията: Притури! Сънуваш, Яно, събуди се! И червен пиперец не виждам...де е?

Янка: Ей, сегиз го турям, хаджи!

Хаджията: Хем го туряй, хем си отваряй зъркелите, щото огънят е голям и лукът може да прегори!

Янка: Как ще, хаджи! Гладен ще останеш...!

Хаджията: Не туряй много дърва, Яно, по-добре е, когато гозбата се вари полекичка. И да очистиш ориза добре! Помниш ли, че лани щях да си изкъртя един зъб от тоя проклети ориз?! Ехей, Янке, стягайте се, че ще играе сопата! Хаджийскеее! Де си, мариииии! Що не ми се явяваш незабавно! Ела тука! Посрещаййй!

Дъщерята: Тук е, тате! Иде!

Хаджийката: Де беше днеска, хаджия?!

Хаджията: Де бях! Де бях! Де беше днеска, хаджия! Пита ме, като че ще ѝ кажа! То ще ѝ кажа, ама не като ме пита! Лиле! Ела тука! Ела, ела, ела! На татко агънцето!

Лила: Агънцето...?!

Хаджията: Пиленцето ми!

Лила: Пиленце....?!

Хаджията: Листенцето ми!

Лила: Листенце.....?!

Хаджията: Саздърмичката ми!

Лила: Саздърмичка?!?!

Хаджията: Ах, пардон! Звездицата ми! Татко ти ша та изяде цялата! Хабер ти носяяяя....хабер! / Янка донася леген. Хаджийката и Лила свалят чорапите на хаджията и му мият краката./

Хаджийката: Какъв хабер? От кого? За кого? Казвай, къде ходи?!

Хаджията: Що спряхте да пеете?! Пейте! Да послушам и азе...

Хаджийката: Те... малко попрекалиха, ама...

Хаджията: А! Хаджийке! Нека пеят! Има за какво! И на мене ми идва да запея, ама не как да е, а тъй, с цяло гърло...

Хаджийката: Ха! Странно нещо. Де беше днеска, хаджи?!

Хаджията: Аз, хаджийке, бях на гости и нося ти добър хабер!

Хаджийката: Че казвай де, думай вече, че...

Хаджията: Студена е!

Хаджийката: И какъв е хабера, хаджи?!?!

Хаджията: Слушаш ли?! Слушаш, ама като е тъй, няма да ти го кажа до утре!

Хаджийката: Няма ли да ми кажеш?!

Хаджията: Утре ще ти кажа! Ако ма слушаш!

Хаджийката: Не си добър човек, хаджи! Сбърках още, когато те взех за мъж!

Хаджията: Лиле, целувай ръка! Ха, целувай де! Ха, целувай пак де! Ха, целувай де! Ха-ха-ха! Поклони ми се сега! Ха, така! Поклони ми се 77 пъти! По-ниско, де! По-ниско! По-ниско, де! Ха, така! /Шепти в ухото на Лила./ Баща ти е намерил ергенче, каквото насън не си виждала!

Хаджийката: /Дърпа Лила и я праща навън./ Чух те, хаджи! Ох, хаджи! Казвай! На кого искаш да дадеш нашето Лиле!

Хаджията: А! Ъ?!

Хаджийката: Кому искаш да дадеш чедото ми?!

Хаджията: Ха! Аз гледам, вие още не сте повечеряли.

Хаджийката: Не сме, хаджи! Чакахме те!

/Янка подава на хаджията чорапи./

Хаджията: Тия не ги ща, бодат! Утре да изплетеш нови! Ама аз, хайджийке, повечерях и то - добре!

Хаджийката: Че продумай, хаджи! Кое е момчето!

Хаджията: Няма да ти кажа кой е. Аз съм научен да помъча малко жените, та да са научат да търпят. И да не дознават много-много. Една жена трябва да знае малко, а да разбира много! /Янка облича бялата нощница на хаджи Генчо./ Дай ръкава, де! Всичко аз ли трябва да върша в тази къща!?! Дай чехлите! Знаеш, че съм умен и учен човек!

Хаджийката: Зная. Зная.

Хаджи Генчо: Хайде де, хайде, де! Де отиде Лила?

Хаджийката: За ориз!

Хаджи Генчо: Толкова късно?! Не можа ли Янка да отиде?!

Хаджийката: Янка гласи вечерята! Щом няма да ми кажеш, хаджи, аз тогава да си гледам работата....

Хаджи Генчо: Чакай! А-а-а-а! От тази работа, няма по-важна работа! Ти знаеш, аз съм определен от Господа за големи дела!

Хаджийката: Определен си!

Хаджи Генчо: А?! Всичкият свят знае кой е хаджи Генчо! Знае ли ма, хаджийке?!

Хаджийката: Знае та. Как да та не знае..../на себе си/. И да та не знае, ще му кажеш...

Хаджи Генчо: Знае я!

Хаджийката: А какво ще бъде по-нататък, хаджи?! Кажи кое е момчето. Аз съм майка ѝ. Искам да знам, кому ще дадеш чедото ми. Какви ще бъдат дните му....?! Кой ще му бъде стопанин....?! Хаджи, ако обичаш детето си, ако обичаш къщата си...ако вярваш в Бога, хаджи...

Хаджи Генчо: Господи, помилуй раба твоего поконника хаджи Генча и женшини ево и все ево детей... Аз ако ти кажа, ще полудееш или ще остарееш без време...Ха-ха-ха! Кой...та, кой....,кой ...,та...кой?!?! Не ща да ти кажа кой! Ще бъде нататък, че наша Лила, ще се зарече домакиня на богато ергенче!

Хаджийката: Ох! О!

Хаджи Генчо: Ох, я!

/Хаджи Генчо излиза. Влиза Лила и забелязва особеното настроение на баща си./

Лила: Мале! Тато ми се вижда много радостен днес. Не знам, да се радвам ли, да плача ли....

Хаджийката: Весел ще е, дъще, как няма да е весел?! Нали иска да те даде в чужда къща!

Лила: Мале!

Хаджийката: Ти да не си дала дума?!

Лила: Не съм, но...

Хаджийката: Не си, я, по очите ти се види, че не си... Кой е?

Лила: Не питай ме, мале!

Хаджийката: Аз мисля, че баща ти няма да те даде на кой да е ! Пък и се досещам кой ще е той! Мисля, чe ще е за Павлин - Либеновия син! Той е добро момче! От род е! Или Павлин ти се не харесва, мале?

Лила: Харесва ми се, мале, харесва ми се! Колко пъти ми е напивал водата....мале! Днес ми взе и китката!

Хаджийката: Знаех си, че тез песни не са случайни!

Лила: И за теб ще е добре, мале. Карловска кърпа ще го заръчам да ти купи.

Хаджийката: Ти да си добре, мале!

Лила: Или Павлин, мале, или никой друг!

/Хаджи Генчо подслушва разговора./

Хаджи Генчо: Може да е Павлин, може и да не е! Заминавай да миеш! Павлин с Павлин! Пфу!

Хаджийката: Карловска кърпа...ех! Милата тя - на мама!

Песен на хаджийката:

Пейте ми, пейте пиленца,

галени рожби, мамини...

Сладко ми попейте,