Действие първо

Край чешмата

Автор на сцената: Невена Дармонева

                             Ръченица. Първо танцуват момчетата - на тъпан, в близост до чешмата, от която ще наливат вода момичетата. Разговарят за плановете си и накрая като чуват момичешки смях, се скриват, за да наблюдават момичетата.

Иван: Павлине, момите ще дойдат привечер на чешмата. От Янка научих, че днес и Лила ще дойде с тях.

Павлин: Дано само хаджийката да не я запре у дома. Как пък не посвършва работата, дето ѝ намира.

Георги: То не е работата, дето хаджийката намира, ами табиетите на хаджи Генчо. Сутрин, като стане от постелята си, той в тоя си час отива в черковата. А из черкова, щом се свърши службата, си отива право у дома и нийде не се запира. Смее ли хаджийката да пусне Лиляна навън?!!!!

Герчо: Тъй я! Като се върне из черкова дома, то хаджи Генчо тутакси сяда на софрата – изпровожда хаджийката да му опече на жаравата парче месо, на Лиляна заповядва да му стори картофена кълцаница с червени чушки и лук и най-накрая вземе солницата, па седне – да си пооправи червата.

Павлин: Странен човек е той, нейсе!

Ерчо: /към Павлин/ О, хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден, аз да ти кажа. Такъв човек ти не можеш да намериш ни в Ингелизко, тъй да знаеш!

Петър: Тъй е, право хортуваш! /към Павлин/ Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много умен и разумен! Той всичко знае и на всичко е готов да ти отговори, щото е жива душа и пъргаво сърце!

Герчо: Точно тъй е. Онзи ден го питам: Дядо хаджия, а дека живее дяволът? А той важно ми отговаря: В Тартара! И като влашкия ерокирик взе да ми разказва на тънко, чегато книга чете: как там дяволите живеят, как ядат, как спят, как се умиват и все нататък.

Павлин: Знам, знам. Нали го виждам – в черкова ходи всеки ден. В неделя и по големите празници седи на големия трон при пангала и продава свещи, а през делниците пее на певницата.

Георги: А как пее тоя хаджи Генчо – за чудо и приказ! „ Господи, возвах тебе“ - извиква тъй сладко и така умилно, щото всички опулват очи, раззиват уста и слушат с благоговение и страх божи.

Павлин: Окумуш адам /умен човек/ е тоя хаджи Генчо!

Иван: Идат! Да се скрием!

             Момичетата влизат със стомни, танцувайки на кавал. Пълнят вода. Оставят стомните на чешмата. Момчетата им грабват стомните. Напиват им водата. Закачат се с девойките. Танцуват заедно със стомните. Мочетата почват да ухажват с танц момичетата. Един пие от водата. Павлин открадва цветето от косата на Лиляна. Иван напива водата на Янка. Момичетата грабват стомните и излизат танцувайки. Момчетата излизат от сцената танцувайки.

Иван: Янке, много ти е блага водата, Янке! Дай ми да си пийна!

Янка: Водата не е за теб! Хаджийката ме чака да я отнеса!

Иван: Ще и занесеш, ама първо дай да си пийна, щото душата ми изгаря, Янке! Пожар, пожар, гори!

Янка: Кой ти запали тоз огън, бре, Иване?!

Иван: И питаш още?! Сякаш, че не знаеш?! Мъката, Янке! Мъката ме гори! Цял ден и нощ ме пърли, чак докато дойда на чешмата!

Янка: Таз чешма вълшебна била, Иване!

Иван: Не е чешмата, Янке! Твоята вода е вълшебна! Дай да си пийна!

Янка: На, пийни си, като си рекъл, ама да не свърши таз вода един ден!

Павлин: Туй цвете в косите ти как ухае! Упоително!

Лила: От нашата градина е – все такива са цветята!

Павлин: Дай ми го – да го помириша! Що не ми го подариш?! В нашата градина такива няма!

Лила: Че да ти го дам! Ама ти, ще го опазиш ли?

Павлин: В пазвата си, до сърцето си ще го опазя!

Янка: Лило, окъсняхме! Бързо! Майка ти ще ни гълчи!

Иван: Не бързай, Яно!

Лила: Тръгвам!

Павлин: Ще го пазя като очите си! Все за него ще мисля!

                Павлин целува цветето, което му е подала Лила и го пъха в пазвата, гледайки я омагьосан в очите, а тя също тъй омагьосана се отдалечава от него заднешком. Момичетата грабват стомните и тръгват. Момчетата с танци излизат след тях.