Действие четвърто

Янка: Бабо хаджийке! Бабо хаджийке! Леле, майчице, душа не ми остана. Огънят е готов и водата кипна, и доматите обрах, и краставиците обрах, и прасето начесах....Ох! И тая вода....тая пуста вода сега да изхвърля и край! Ох, майчице! Ох, горката аз, няма на кого да се оплачаааа...оооххх!

/Влиза Иван. Гъделичка я./

Иван: Има спасение, има на кого да се оплачеш, има! На мен се оплачи!

Янка: А, бре, Иване, ти ли си, бе?! Ако знаеш само как ме уплаши!

Иван: А пък ти ме намокри! На! /Подава ѝ цвете./

Янка: А, бре, Иване, ти що щеш тука, бре?! Ако те види хаджията, ще видиш звездите посред бял ден, бре!

Иван: Няма да си играем вече на шикалки! Повикай го!

Янка: Ти добре ли си бре, Иване, бре?!

Иван: Дядо хаджи! Дядо хаджи! / Иван тропа по портата./

Янка: А бе, чавка ли ти е изпила мозъка, полудял ли си, какво?

Иван: Янке, душманке, и нашият ред ще дойде!

Хаджийката: Янооооо!

Янка:/Кръсти се./ Боже мили, Боже мили и двама ни ще затрие!

Иван: Либиш ли ме?

Янка: Ах! А, бре, Иване, ти спал ли си, бре?! Що бълнуваш?!

Иван: Успокой се ма, Янчице! Моят господар ..... си ти!

Хаджийката: Яно, мари!

Янка: Ида, ида! /Хуква./

Иван: Моят господар дядо Либен ме изпраща при твоя!

Янка: О, че той не е стъпвал в тази къща, има няма от лани!

Иван: И аз не бях стъпвал, ама на - стъпих!

Янка: Ха, ама всеки ден обикаляш наоколо.... !

Иван: Иди, кажи на твоя господар, че съм дошъл за него! Иди, кажи на хаджи Генчо, че дядо Либен каза, че гост ще да му ида. И аз долетях, Янке! От Великден не съм те виждал!

Янка: Сякаш си бил сляп тази вечер на чешмата?!

Иван: Това не се брои за виждане. Така набързо долетя и отлетя....

Янка: Хаджито има очи и уши навсякъде....

Иван: Да! То до скоро и дядо Либен не даваше дума да се издума за напускане. Къде ще  да намери по-добър ратай от мене!

Янка: Ъхъ!

Иван: Обаче аз оня ден го намерих в настроение и му казах, че обичам...

Янка: О! Кого обичаш ти, бре?!?!

Иван: Тебе, ма! А пък той ми вика: "Ела тука, Иване! Ти си ми като син! Двайсет и три години живееж при мене..."

Янка: Двадесет и четири вече...

Иван: Е, тъй де, тъй де! Рече ми: "Аз, за тебе, жената и децата изгонвам, а тебе – никога! И невестата ти е добра като тебе!"

Янка: А! Ха-ха-ха!

Иван: Хем ще я вземем тука, при мене да си живеете!

Янка: Ех, брей, Иване, много добър бил тоз твоя дядо Либен, бре! Не му стига, че си има ратай, та и ратайкиня иска да си вземе. Оф, хитреца му с хитрец!

Иван: Не говори така за дядо Либен, бе! Чакай малко! Има ли по-добър от него?

Янка: А, той не е добър, ама ти си глупав, бре! Да няма да ме вземе, заради черните ми очи, я?! Ей, заради тия две ръце ще ме вземе и за да му разтривам врата, когато го втресе.

Иван: Ама аз му казах да те иска от хаджията.

Янка: Ама той за това ли ще дойде?

Иван: Не ма, Янке, за друго!

Янка: Ех! Не, ма, Янке, бе! Аз ратайкиня в чужда къща няма да стана. Тъй да знаеш!

Иван: Е! Щом не ме искаш...., тръгвам си!

Янка: Иване! Иване!

Иван: Янке! Дай, ма! Дай да та целуна, ма!

Песен на Янка и Иван

Иван: Янке!

Янка: Либе!