Действие второ
Седянката
Седянка в дома на Хаджи Генчо. Момичетата са се върнали от чешмата и са се събрали да вършат заедно домашна работа. Събитието става в богата копривщенска къща - има миндери, огнище, прозорци с пердета и стени с възрожденски орнаменти, ниска кръгла маса, трикраки столчета, килими.
Влизат момичетата /Мария, Станка, Албена, Янка,Сийка, Яна/, водени от Лила.
Залавят се да везят, навиват прежда,чистят ориз на тава, шушукат, смеят се.
Пеят революционна и любовна народна песен.
Два пъти влиза Цона Хаджийката – майката на Лила.
Лила: Янке, бързо, работата стои! Скоро майка ще разбере и ще ни се скара!
Янка: Бързам, бързам, ама то акъла ми хвърка, все към чешмата ме носи...
Албена: Носи те, я! Ама и на теб как ти напиха водата?!!
Сийка: И цветето ти грабна от косите!
Цона Хаджийката: /вика отвън/ Лиле!
Влиза Лила, шушука нещо с приятелките си. Те се смеят. След нея влиза Янка.
Ганка: Що се смеете, ма?!
Лиляна: Смеем се, защото ни е смешно! Ха-ха-ха!
Ганка: /държи вестник с кръстословица/ Хей,слушайте що ще ви питам!
Момичетата: Питай! Питай!
Ганка: Коя от вас ще отгатне какво е "голямо парче хляб"!
Мария: С колко букви е?
Ганка: Не знам, но не завършва на а.
Сийка: Как така - не знам. Кажи де, с колко букви е!
Ганка: С пет.
Станка: Тогава е комат. Ко-мат.
Ганка: А, я ми кажете тогава, щом толкова много знаете, как се нарича "мъж, който се бори с диви зверове"?!
Албена: Как?! Та, как?! Зверобоец!
Рафинка: Не! Бикоборец!
Яна: И с колко букви?
Ганка: С девет. Седмата е ч.
Мария: Боривълк?!
Ганка: Няма ч.
Яна: Ъ! Боричакал?!
Сийка: Не! Не!
Лиляна: Боримечка!
Ганка: Браво, Лило! Как се сети?!
Лиляна: Сетих се, я! То е ясно от само себе си! Решихме ли я до края?!
Ганка: Решихме я!
Лиляна: Я да видим накрая какво се получава...Туркия ке падне!
Ганка: Ах, Туркия ке падне!
Всички момичета: /шепнейки/ Туркия ке падне!
Песен:
Момите: Туркия ке падне в лето 1876то.
Момичетата чуват гласа на Хаджийката и се разбягват.
Цона Хаджийката: Лиле! Лиле! Яно, Яно, мари! Ох, де се дянаха?! Дворът не пометен. Огънят изгаснал. Къщата с краката нагоре. Яно! За вас работа няма ли, мари?! / Влизат Янка и Лила със стомни./
Янка: Ох! Изкривих се от работа, бабо хаджийке!
Цона Хаджийката: Де бяхте?
Лиляна: Ох! На извора, за вода бяхме! Ох!
Цона Хаджийката: Ами те, менците, празни, мари?!
Лила: Ами то и изворът е пресъхнал, мале!
Цона Хаджийката: Ще ви дам аз на вас един извор! Ще ви дам аз едни менци! Бързо, че работата не чака. Подхващайте я, че баща ти си иде след малко! Хайде и вие, мари! Лило, аз отивам у стрина ти Пена. Като се върна, да сте готови!
Лила: Работата не чакала...
Янка: То да беше само работа..., ама то , и славеят, дето пее сладкогласно, да не би за себе си да пее?!
Яна: Когато огънят веднъж е запален, трудно ще се потуши, Лило!
Лила: Трудно, я! И тато да можеше да разбере това?!
/Хаджийката излиза. Момите почват да работят. И да пеят/
Песен: Залибих си едно либе
Залюбих си едно либе,
мале ле, стара майчице.
Не мога, мале, без него
умирам, мале, за него.
Очите му маслинови,
мале ле, стара майчице.
Не мога, мале, без него
умирам, мале, за него.
Кога легна не заспивам,
все него, мале сънувам.
Не мога, мале, без него
умирам, мале, за него.
Иди го поискай, мале,
дано го дадат на мене.
Не мога, мале, без него
умирам, мале, за него.
Цона Хаджийката: Лиле! Яно! И вие, мари! Изглежда, че от дума не разбирате! Хортувам си със стрина ти Пена и що да чуя – цялата къща се носи от песни! Ех, Лиле, Лиле, няма ли други песни за вас , мари?! Срам!
Лила: Ех, мале, че какво и е на тая песен?! Напразно се сърдиш!
Ганка: Бабо Хаджийке, я кажи – по ваше време какви песни пеехте?!
Цона Хаджийката: Ха, какви?! Никакви!
Албена: Нямало е. Ха-ха-ха!Те не са пеели, само са слушали! Ха-ха-ха!
Цона Хаджийката: Ти не се подигравай! Имаше и песни ... и то какви! Добре, че ги не знаеш!...И пеехме по-хубаво от вас!
Лиляна: Не се сърди, мале!
Цона Хаджийката: Не се сърдя, чедо! Не се сърдя, ама ти да се благодариш, че баща ти го няма вкъщи, иначе....
Лиляна: Успокой се, мале. В тази къща рядко се чуват песни. Мома тука не живее. Прави са хората, дето хортуват: у Хаджигенчови пиле гнездо не вие , та камо ли да пее.
Мария: И у дома е така. Щом се запее и се развикват! Какво правиш?! Османците ще чуят! Ще се погубиш! И нас ще затриеш!
Станка: И у нас е така!
Сийка: И у нас е така.
Цона Хаджийката: Е! Хайде, хайде, току виж, че сте се разплакали. Пейте, чедо, пейте! Пейте, само баща ти да не ви чуе!
Янка: Аз, аз ще гледам към портата! Щом се зададе, ще ви известя! Щом се зададе и кихна – бързо разтуряйте седянката!
Цона Хаджийката: Ха! Ще гледа!!!Че то, гледането да не е като работата. Пейте, ама и работа похващайте, че работата чака! Яно, не се помотавай! Скоро да накладеш огъня! В тази къща даром хляб не се яде! И вие, мари, мръкна се, хайде по домовете!
Момите: Ееееййй!
Янка:Апчиху! Апчиху! Апчиху!
Цона Хаджийката: Оти кихаш тъй, мари!
Янка: Кихам, щото хаджито идва! Бабо хаджийке, хаджито идва!!!
Момите: Олеле! Хаджията идва!
Музика:
Момите бягат. Хаджийката, Лила и Янка се втурват да оправят къщата.
