"Лек за Танграм" - Н. Дармонева
Древният източен владетел Танграм научил, че съществува кристал с формата на перфектен квадрат. Толкова се впечатлил от новината, че след нея вече никак не можел да спи. Всяка вечер, щом затворел очи, виждал изящна четириъгълна геометрична фигура. Тя светела с необикновена светлина.
След седем безсънни нощи, владетелят се поболял. Извикал при себе си най-мъдрия си съветник и му казал, че ако не се намери лек, скоро повелителят му ще загуби своя разсъдък и тогава всички поданици в империята ще пострадат от неговото заболяване.
Мъдрият старец прошепнал, че съществува само един лек за тази болест, но се опасявал че не ще се намери достатъчно смелост той да бъде доставен - трябвало да се намери този кристали и да бъде донесен в двореца.
Без да губи време, императорът повикал при себе си най-верният си войн и му заръчал да не се прибира , ако не открие и донесе скъпоценната вещ.
Войнът тръгнал веднага. Преминал през седем страховити планини. Прекосил седем пълноводни буйни реки. Бродил безпътен в седем тъмни страховити пустини. Преодолял седем огромни зъбчати пропасти. Преборил разярена ламя и нейните седем зловещи глави. След това седем нощи не спал и седем пъти бил готов не само да се откаже, но и да се завърне безславно при своя покровител.
Сломен от изпитанията, коленичел и седем часа редил молитва за просветление. Тъй в размисъл и уязвимост, стигнал до един закътан кладенец. Навел се да наточи вода, за да накваси своите пресъхнали от тревога устни и бил поразен от светлината, която струяла на седем тънки снопа от далечното дъно на водоема. Светлината ставала все по-силна и ярка, привличала към себе си със страшна сила. Неусетно очите на война потънал в нейните топли драперии. Протегнал ръка и докоснал нещо, подобно на плочка. В този миг се видял да държи в ръцете си съвършен камък с формата на квадрат - диамантът, който търсел седем години.
Зарадвал се на чудото, което преживял. Сложил безценния дар в своята пазва, точно до сърцето, за да го пази, както пазел него и тръгнал назад - да занесе намереното в двореца.
Пътят назад бил кратък - след седем вдъхновени дни стигнал портите на двореца, които се отворили още преди да е почукал, защото императорът лично чакал неговото завръщане.
Императорът Танграм сияел. Знаел, че славното завръщане на война му ще спаси империята и него самия от гибел. Нямал търпение да зърне камъкът на неговото спасение.
С треперещи от вълнение ръце Танграм поел скъпоценната вещ от ръцете на своя служител. Когато почувствал студенината на камъка, пръстите му се отпуснали и дълго чаканият кристал се хлъзнал стремително надолу, с трясък докоснал земята и се разцепил на седем парчета, които изпълнили тронната зала със седем синкави снопа светлина.
Танграм пребледнял и се паднал на земята безсилен и отчаян. Събрал парчетата и неистово се опитвал да ги подреди в едно цяло - в съвършен диамантен квадрат.
Седем години все опитвал, но не успявал да поправи стореното. Със сетни сили се обърнал към своя мъдрец за съвет. Поискал да разбере що за лек е това, щом седем години не може да намери покой и цялост.
Тогава мъдрецът извадил своята "Хрониката на Танграм" - дневникът, който водел седем години, докато наблюдавал усилията на своя владетел да сътвори цялото. Казал му, че отговорът е записан там, нужно било само владетелят да го погледне без предразсъдъци и веднага всичко ще му станело ясно.
Владетелят вперил боязливо поглед в първата страница. Там видял изящен лебед. Погледнал нататък - съзрял лукава лисица, след нея -.симпатичен слон, след него - буен кон.
Омаян от вълшебството на чудните видения, владетелят разлиствал страница след страница и скоро осъзнал, че тази хроника е безкрайна. Забелязал - всеки образ имал нещо общо с другите, сякаш всички те били част от нещо цяло. Скоро се досетил, че това не са просто видения, а са образите на неговите собствени търсения, когато неистово се е стремял да получи цялото - квадратния диамант от своите сънища. Погледнал към мъдреца с искрящи от радост очи и казал, че това е то – чудото на квадратния диамант, който е винаги цял във всеки нов образ, в който въплъщава своята сила и красота.
Императорът подарил на своите поданици чудната хроника и се оттеглил в покоите си, където заспал сладък сън. За първи път от много години сънувал толкова цветни и различни картини, че не било възможно да се запомнят.
След този паметен ден, всички се вълнували, когато откривали богатството от образи, които се пораждали, благодарение на владетеля Танграм и неговия вълшебен квадратен кристал.
