Качества на четенето. Изразителното четене.

Важни са и уменията за изразително четене на изучаваните литературни приказки. Експресивното четене е ефект и последица на доброто разбиране на текста. То се проблематизира след изучаването, анализирането и опознаването на съдържанията в литературното произведение.

1. Скоростта на четене е сред важните характеристики на този психичен процес. Тя може да бъде измерена чрез два подхода: изчисляване на сумата от думи, прочетена за единица време (например за 1 минута)  или отчитане на времето, необходимо за прочитане на текст с точно установен брой буквени и други символи.

Добрата скорост на четене в началните класове, според П.Редозубов и М.Баев, е темпът на разговорната реч (120 -160 думи в минута).

2. Изразителното четене е белег за пълноценното художествено възприемане на текста. Важни предпоставки за изразителното четене са както задълбоченият литературният анализ на произведението, така и целенасочената работа в обучение на изразително четене, която включва точно определяне на изпълнителските задачи, мотивиране за изразително четене, работа над изразните средства и упражнения в изразително четене.

Професор Ст. Здравкова предлага „Така да се прочете произведението (частта, изречението, израза), че да се изразят най-точно вложените в него мисли и чувства“. За да може да се случи подобно вложение, необходимо е предшестващо тълкуване, анализ на смисъла на прочетеното. Необходима е и работа върху изразните средства на изразителното четене (основен тон, паузи, логически ударения, темп, дикция).

Четене с разбиране

Етапи на възприемане на прочетеното:

1. Разбиране – разбиране за съдържанието и какво авторът влага в думите.

2. Тълкуване – разбиране за инвестираните послания, мотиви и чувства.

3. Реакция – изразяване на съгласие или несъгласие с писателя.

4. Приемане – ако смятаме, че идеите са ценни, търсим приложението им в живота.

В четвърти клас широко се използват следните техники на четенето, които подпомагат четенето с разбиране: по заглавието на текста да се предвиди неговото съдържание; да се преразкаже идея, епизод; да се отбележи основната идея; да се разработят схеми, които подпомагат разбирането.

Преразказът на приказката

Като финална част от упражняването в писане и доброто познаване на текста в обучението на четвъртокласниците се поставя акцент върху преразказа /сбит и подробен/ на литературното произведение.

Упражнява се умението да се предаде съдържанието на чужд текст, но със свои думи. Вниманието на учениците се фокусира върху времето, героите, последователността на развитие на случката и финала на приказката. Преди започване на преразказа учениците се предразполагат да съставят опорен план. Обръща се внимание как да бъдат преразказвани думите на героите и кои глаголни форми трябва да бъдат приложени - да завършват на -л, -ла, -ло, -ли. Обръща се внимание на правописа на думи с правописни особености и начините за проверка. Напомня се, че ако се съмняваме в правописа и не можем да открием начин да го проверим с правило, проверяваме думата в правописния речник. Упражняват се както сбит, така и подробен, както устен, така и писмен преразказ.