Диктовката е езиково упражнение, в рамките на което се прилагат знанията и уменията за правопис и пунктуация.  Провежда се в реално време, по предварително избран текст, който се чете от диктор /учител/ и се слуша, записва от учениците. Подборът на текста - по тематика и по дължина, зависи от възрастовите особености на учениците; от спецификата на учебната дисциплина и учебна цел. Преподавателят съставя предварителен ключ за оценяване на диктовката. Той набелязва онези места, които ще бъдат предмет на проследяване и оценяване /препинателни знаци, прилагане на правописно правило и др./. Диктовката обикновено се чете три пъти, като се спазват правоговорните и интонационни правила за четене на различни видове изречения по цел на изкаване.  Целта на първото четене е учениците да се ориентират в съдържанието на текста, да открия някои особености на текста - видове изречения, колко са на брой. 

Видове диктовки

Според участващите субекти в диктовката, съществуват два основни вида диктовки и техните разновидности:

1. Автодиктовки - в тях действена позиция има само обучаващият се. Разновидностите са:

а/ Възпроизвеждаща диктовка. Преди да бъде диктуван и записван, текстът предварително се наизустява от ученика, след което се записва по памет. 

б/ Диктовка по зрителна опора. Текстът на диктовката е записан и учащият се има възможност да го чете и преписва точно.

в/ Интерпретираща диктовка по зрителна опора. Текстът е записан и учащият се има възможност да възприема написаното, да го преписва точно, но и да заменя определени думи с близкозначни думи, за да изпълни езикова задача за отстраняване на повторенията. 

2. Диктовки в сътрудничество - в тях участва сътрудник /учител, ученик, аудиофайл/, който изпълнява ролята на диктуващ езиковия набор за диктовка.

а/ Реципрочна диктовка - двама ученици си сътрудничат като се редуват последователно при диктуването и записването на съответния езиков набор за запис. 

б/ Менторска диктовка - учителят диктува езиковия набор, а ученикът прави съответния запис. 

в/ Аудиодиктовка - дикторът е записан на аудиофайл, а ученикът записва диктовката при определени правила на слушане.

                       Според обучителната цел, която се преследва с изпълнението на диктовката, съществуват следните разновидности:

а/ Контролна диктовка - целта ѝ е да да установи доколко е усвоен изучаван езиков проблем и да се набележат затвърждаващи подходи.

б/ Окачествяваща диктовка - целта ѝ е да диагностицира качеството на завършен етап от дадено езиково обучение и тема на обучението.

в/ Тренировъчна диктовка - целта ѝ е да затвърди наученото след предварителен анализ на изучаваната езикова категория. Наборът за диктовка е записан и учениците могат да го възприемат освен зрително и аналитично, тъй като учителят обяснява.