Непосредствено преди коледната нощ направихме снежен човек. Кръстихме го Снежко. Сложихме му очилата на дядо, нос - от хрупкав морков, зелен плетен шал и червените ръкавички на Сашко. За калпак му поставихме една стара метална тенджера.

           После се прибрахме вкъщи. Брат ми Сашо ме попита:

            - Колко джуджета има Дядо Коледа?

           Отвърнах му:

            - Не знам. Сигурно са много.

           При нас влезе мама и ни каза:

           - Стоп! Скачайте в леглата!

            Лили я попита:

           - Мамо, моля те, може ли още пет минутки?!

            Мама отговори:

           - Не, бързо в леглата!

            Всички си легнаха и засхпаха. Дядо Коледа дойде с шейната. И Снежко го видя. Влезна в дома на трите деца. Остави три подаръка.

           Дойде сутринта. Децата станаха много рано. Отидоха под елхата и си взеха подаръците. Лили получи кукла, Сашко - плюшено мече, а аз се сдобих с книжка с приказки. Зарадвахме се. Излезнахме на двора при снежния човек.

           - Леле, вижте! Снежко има подарък! - извика Сашко.

           - Да го отворим! - прошепна Лили.

           - Вътре има метла! -рече Лора.

           Сложихме му я в ръката и заживяхме щастливо.