Едно оранжево коте, което се казваше Ели, чакаше Дядо Коледа с нетърпение. Надяваше се да получи златно звънче, с което да си поиграе. Докато го чакаше, то лудуваше със своето котешко семейство. Гонеха се из двора на своята стопанка, мяукаха по минувачите и драскаха лекичко с нокти по оградата на къщата. Сестрите и Софи и Габи обичаха да се гонят около върбата в двора, а приятелката и Еви обичаше за мяука - сякаш е на концерт.   

        Когато им омръзна да играят в двора, тръгнаха да обикалят селото. Стигнаха до центъра и видяха голямата елха - блестяща и отрупана с коледни играчки. Софи се провикнала:

        - Вижте! Какво хубаво еленче! Със златни рогца, сребърна шейна и звънче като злато!   

         Котетата трябвало да се  приберат точно, когато часовникът удари девет часа. Но в този миг еленчето видяло котетата и ги попитало:

         - Хей, искате ли да станем приятели?

         - Ще ти станем приятели, ако ни помогнеш да открием такава елха и за нашия дом! - отговори дружелюбната Габи.

         - Елхата ни е много нужна! Там Дядо Коледа ще остави нашите подаръци!

         - М-м-м! - замисли се еленчето. - Ще ви помогна! Аз ще ви я донеса!

         Ели се учуди и се пъхна в снега. Прокопа малък тунел и изскочи от другата му страна. Еленчето вече беше донесло илхата. Котетата му благодариха.

        - Хей, сладури, сега се прибирайте, че майкй ви ще ви се скара! А Дядо Коледа пристига тази вечер!

          Котаците се прибрали, подскачайки като зайчета в снега. Вечеряли парченца пъстърва и легнали да спят. Заспали бързо.

          На сутринта видели под елхата подаръци, надписани с техните имена. Ева получила принцеса Котка. Софи - котка еднорог, а Габи получила еленчето, което срещнали предишния ден. Когато Ели отворила своя подарък, видяла мечтаното звънче, което блести. 

          Всички извикали дружно: 

          - Дядо Коледа е най-добрият старец на света! Завинаги! Обичаме този празник. Завинаги!