Селянин решил да ожени сина си за работливо момиче. Натоварил каруцата със сливи. Тръгнал да ги продава. Възнамерявал да разменя плодовете за смет. Разбързали се жените да събират повече смет. Искали да получат повече сливи в замяна. 

             Скоро пред търговеца застанало красиво девойче. Държало в ръцете си кърпичка със смет. Продавачат подчертал, че не може да даде сливи за толкова малко смет. Момичето се обяснило, че в дома му няма смет, а в кърпичката носи дар, получен от съседите, заради оказанат помощ в чистенето на техния дом.

             Сливарят се усмихнал. Осъзнал, че пред него стои най-добрата къщовница за неговия син. Скоро работливото момиче станало съпруга на неговия син.