Я кажи ми, птичко,

ти ли казваш всичко,

що тряба, не тряба,

на мама и баба?

 

Ти ли ме издаваш,

татко да се мръщи?

Ти ли ми създаваш

ядовете в къщи?

 

Ах, така ли бива?

Птичко, помисли си!

Ти по-малко ли си

от мен пакостлива!

 

И в праха се ровиш,

и малини зобиш,

скачаш по цветята,

мокриш си краката!

 

И аз виждам всичко,

но мълча и трая,

че зная, сестричко,

какъв му е края!