Един човек притежавал магаре. Използвал го да пренася жито до мелницата. Минали много години. Животното остаряло. Вече не можело да върши така добре работата, както преди. Стопанинът решил да се отърве от ненужното добиче. Магарето било много умно. Досетило се каква съдба го очаква. Решило да избяга. Насочило се към град Бремен. Надявало се да стане музикант.

            Скоро по пътя си срещнало овчарско куче. То лежало уморено на прашната земя. 

           - Хей, приятелю! Защо дишаш така страшно? - попитало магарето.

           - Не мога да се похваля. Ще ти кажа. - отвърнало кучето. - С просто око се вижда, че аз остарях. Щом го осъзна, господарят ми ме изостави. Реши, че вече не се нуждае от моите услуги. Взе си по-младо куче да му служи. Да, стар съм и донякъде недъгав. Притеснявам се, че вече трудно ще успявам да си набавям прехраната. 

          - Хей, приятелю, не се предавай! Ела с мен в Бремен! Ще си направим дуо - аз ще свиря на тромбон, а ти - на туба. Съгласен ли си?  

           - Иска ли питане?! Та аз и без това вече съм свободно куче! Мога да тръгна, накъдето си поискам! Защо пък да не тръгна към Бремен?! Какво пък, щом си рекъл - ще свиря на туба! 

           Двамата другари тръгнали заедно. Не минало много време и видели проскубан котарак да се озърта тъжно край пътя, свит на кълбо.

          - Хей, приятелю, какво става с теб? - попитало магарето.

         - Защо си помръкнал така? - добавило кучето.

         - Ех, какво му остава на един старец - като мен?! Нищо! Тази сутрин стопанинът ми ме прогони, защото нито една мишка не съм успял да уловя през последната година. Какво друго мога да правя? Нямам вече сили за нищо! Останах без дом - загубен съм!

         - Ама ти наистина си се предал! Недей така! Я, ела с нас - в Бремен! Ще станем трио музиканти! - казало магарето.

         - Точно така! Марко ще свири на тромбон, аз - на туба, а ти - на саксофон. Съгласен ли си? - рекъл Джаф. 

         -  Защо пък да не съм съгласен! Нима има друго, което бих могъл да правя?! Тръгвам с вас, момчета, водете ме!

        Тръгнали тримата другари. Пътят им минал край един висок плет. На него  стоял наперен петел. Той кукуригал тревожно и оглушително. 

         - Ей, приятелю, чуваш се отдалеч! - казало магарето.

         - Стори ми се, че викаш за помощ! - добавило кучето.

         - Какво става с тебе? Добре ли си? - попитал Котан. 

          - Никак не съм добре! Наистина търся някой да ми помогне! Трябва незабавно да се махна от този дом! Стопанката е решила да прави пилешка супа. От ранна утрин гледа към мен с интерес. Върви по петите ми и се опитва да ме хване. Никога не е правила така. Предчувствам беда! Не мога да остана нито миг повече в този двор.

          - Какво смяташ да правиш? - попитал Марко.

          - Ако знаех, щях ли въобще да търся помощ?! - отвърнал Петльо.   

          - Аз имам една идея, искаш ли да я узнаеш? - попитало кучето.

          - Ако ми дадеш твоята една идея, може би ще имам един възможен изход от моята беда! - отвърнал Петльо.

          - Тръгни с нас! Отиваме в Бремен! - казал Джаф.

          - Какво ще дирим там? - попитал Петльо.

          - Ще станем прочут квартет! - отбелязал Котан. - Марко ще свири на тромбон, Джаф - на туба, Петльо - на саксофон, а ти, ако желаеш, можеш да свириш на цугтромбон! 

          - Ама аз не мога да свиря на цегтромбон. Мога да свиря само на кларинет. - казал Петльо.

          - Чудесно! Точно от кларинетист има нужда нашият квартет! - подчертал Марко.

          - Щом имате нужда от моя музикален талант, веднага тръгвам с вас! Няма да се бавя нито час! - рекъл Петльо и тръгнал с новите си приятели.

          Вървели другарите по прашния път. Разговаряли задълбочено за всичко - за нотите, за партитурите, за репертоара, който  трябвало да съставят. Често спирали по пътя да си починат. Свечерило се. Град Бремен бил далеч, а пътят на музикантите минавал през гъста гора, когато нощта се спуснала изведнъж . Есенният вятър започнал нощната си обиколка. Стрелкал се наоколо, залюлявал клоните на пъстрата гора и събарял шарените листи от тях.

          - Приятели, трябва да намерим подслон. - казал Марко.

         - Изглежда ще вали! - добавил Джаф.

         - О, никак не обичам дъжда! - навръщил се Котан.

         - Хей, изчакайте за момент! Азведнага ще подскоча на ей онзи клон и ще открия къде можем да се прислоним. - казал Петльо. 

      Както рекъл, тъй и сторил. Скокнал на най-високия клон на една бреза. Поогледал се наоколо и скоро рекъл:

           - Виждам светлинка, съвсем наблизо! Приятели, следвайте ме, ще ви заведа до нея!  

           - Където има светлинка, ще има и къща! - добавило Марко.

           - Където има къща, има ивечеря! Да вървим! - добавил Джаф.

          - Където в нощта има огън, там със сигурност има и хора. - казал Котан.

          - А с хората трябва да бъдем много внимателни! - напомнил Петльо.

        Тръгнали приятелите. Стъпвали предпазливо. Напредвали внимателно. Приближили светлинката. Видели очертанията на каменна къщурка. От единствения прозорец идвала светлинката, чертаеща брод в тъмната гора. Мълчешком приятелите приближили. Магарето застанало под прозореца, надигнало се на задните си крака, но не успяло да надникне в стаята.

       - Хей, Джаф, качи се на гърба ми да погледнеш в къщата. - казал Марко.

      Кучето скокнало на гърба на магарето, вдигнало се на два крака, но не успяло да погледне в стаята.

      - Хей, Котане, качи се на моя гръб, може би ти ще успееш да хвърлиш едно око какво става там! - казал Джаф.

      Котан едва дочакал поканата, веднага се покатерил на Марко, а след това скочил на гърба на Джаф. Протгнал двете си лапи и почти достигнал до прозореца, но не успял да погледне вътре.

    - Хей, Петльо, ако кацнещ на главата ми, със сигурност ще успееш да видиш какво се случва в къщата. - казал Котан.

Петльо само това чакал, веднага се настанил на главата на Коган. Отскочил лекичко, за да хвърли един поглед на случващото се в къщата. 

     - Видя ли нещо? - попитал Марко.

     - Видях нещо - в камината гори огън. 

Петльо подскочил пак,  за да огледа по-добре нещата.

     - Видя ли друго? - попитал Джаф.

    - Видях,че масата е отрупана с печени наденички и прясно изпечен хлебец. - отвърнал Петльо.

     - Звуци обещаващо и привлекателно! - добавил Котан.

     - Слушай, гледай добре! Там, дето има печени наденички и пресен хляб, трябва да има и хора!

Петльо скочил отново и този път така се уплашил, че чак започнал да заеква.

     -Ви-ви-ви-виждам ня-някакви раз-разбойници! Много са гладни. Спорят кой да яде пръв. Бягайте да бягаме, преди да са ни видели!

    - Разбойници?! - рекъл Марко.

    - Да бягаме ли, че защо? - учудил се Котан.

    - Не можем ли да ги прогоним някак?! - рекъл Джаф.

     - Можем! - казал Марко. - Да им изсвирим нашия реквием! 

     - Реквием? Ние имаме ли такъв? - учудил се Петльо.

     - Нямаме, но това не пречи да го изсвирим! - казал Джаф.

     - Така ли? Без ноти дори?! - повтарял Петльо.

     - За такова произведение не са нужни репетиции! Нужно е само да изпитваш страдание, а всички ние знаем какво е значи страдание! - казало магарето.

    - Съгласен съм, всеки от нас ще успее да изсвири убедително и без репетиции дори своето собствено страдание, когато обърна гръб завинаги на своя собствен дом. - добави Котан.

     - Мислите ли, че ще се получи? - попитал Петльо.

     - Спомни си само какво почувства, когато сутринта стопанката ти те гонеше из двора, за да те добави към супата си и музиката сама ще те споходи! - рекло магарето. 

   - Убедихте ме! Нека опитаме! - каза Петльо.

     Квартетът се подготви да изпълни първото си произведение пред публика. Магарето извади тромбона, кучето хвана тубата, Котан подготви саксофона, а Петльо се залови за цугтромбона. Магарето заревало със все сила, кучето завило срещу смаяната луна, Котан заръмжал и зафучал по-силно от свистящия нощен вятър, а Петльо тъй закукуригал, че разбойниците се същисали, помислили си, че къщата е обитавана от призраци. Напълно ужасени, те хукнали да се спасяват и крият в тъмната гора.  

         - Брей, какъв успех имаше нашият реквием! - рекъл Марко.

         - Толкова много страдание се е събрало в нас, че е непоносимо за слушане! - добавил Джаф.

         - За първи път страданието ми върши повече същинска работа, отколкото прочутия ми ловен инстинкт. - отбелязал Котан.

         - Хайде, приятели! Да влизаме на топличко! - рекъл Петльо.

      Успешният квартет влезнал в топлата горска хижа, разположил се около отрупаната маса и всички похапнали от вкусните гозби. затоплени и нахранени, приятелите полегнали да спят край огъня - сити, доволни и спокойни. 

      Разбойниците се пръснали из гората, но скоро започнали да намират пътя един към друг. Решили да се върнат в горската хижа и да проверят дали призраците не са си отишли. Все пак, на масата ги чакала обилна вечеря, а в гората ги чакам само студ. Приближили каменната къща, но се страхували да надникнат в нея. Изпратили един от разбойниците да провери сам какво става там. Обещали му, че пръв ще се нахрани, ако отиде там. Разбойникът бил много лаком, решил да надзърне. Така щял да изпревари другите и да се нахрани, преди те да успеят да достигнат до масата.

       Щом влезнал в тъмната хижа, разбойникът видял две червени очи да се взират право в него. Чул заплашително ръмжене и преди да се опомни лицето му било издрано от остри нокти като куки. Веднага след това магарето зацвилило, кучето заръмжало, а петелът извил най-високия тон, на който бил способен. Разбойникът се паникьосал, хукнал към гората, запрепъвал се в дупките на горската пътека. Щом стигнал главатаря си, разбойникът се строполил на земята и горчиво заридал.

      - Какво се случи, ревльо? - рекъл главатарят на бандата.

     - Не ви ща наденичките! Един великан ме риташе  из цялата къща. Двадесет дявола видях да точат остри зъби. Никога повече не ще отида там! - разказал през сълзи уплашеният разбойник.

     Разбойниците слушали внимателно своя побратим. Колкото повече слушали, толкова повече осъзнавали, че хижата е населена с чудовища, които са твърдо решени на запазят своя дом за себе си. Досетели се, че тази борба би била обречена за тях и решили да не пробват късмета си. Тръгнали да дирят друга изоставена хижа, в която да организират своето разбойническо свърталище.

      Рано сутринта четиримата музиканти решили да се установят в хижата и тя да се превърне в техен дом. Те осъзнали, че техният реквием е способен да ги опази от всякакви беди, защото истинското страдание може да донесе повече полза, отколкото всяко познато друго средство. 

 Адаптация на Н. Дармонева