Горски чудеса

 

В Балкана има тъмна пещера. Буйна папрат и росен здравец я закриват. Нито пътечка, нито път се виждат из вековната гора. Само бистър поток шумоли, хлад и тишина цари.

В тая пещера живееше мечка с мече.

Понякога мечката отиваше далеч я дренки да бере, я риба да лови. На мечето заръчваше да не излиза от пещерата. Може да го срещне вълк, ловец да го зърне, отровна змия да го клъвне. Че и дървари със страшни брадви скитат в планината. Ще хванат Мечо, ще му окачат на носа халка. Ще го заведат в село хора да играе на мегдана, децата да весели.

Мечо не смееше глава да подаде навън. Но веднъж надникна.

Дядо Ради цял се разтрепера. Скри се с внука си под миндера. А Мечо вътре се разхожда важно. Оглежда всичко, души и мърмори:

Че каква е тая пещера? В нея всичко трака, чука. Де погледнеш — колела, каиши и чували. Там нещо съска и кънти, бял прашец във въздуха лети. А в един сандък сняг се сипе.

Тук бутна Мечо, там муцуна навря. Ха това колело да спре, ха тоя ремък да пипне, покатери се върху сандъка с брашното и тупна вътре. И нали беше мокър, побеля, на прясна пита заприлича. Зафуча, закиха, изплаши се и щом прекрачи прага, побягна към гората.

Тогава дядо Ради нададе вик, изскочи под миндера. Грабна от стената старата бердана. Два пъти гръмна в тъмнината.

Далеч в гората Мечо легна да поспи, силите си да подкрепи. Но щом засъхна, на хляб непечен заприлича.

В гората новините се разнасят от дърво на дърво, от ухо на ухо. Първа Сойката видя Мечо. Разкряска се — призова птици и животни. Събуди се и Мечо най-подир. Гледа — край него гарван грачи, сврака лети. По едно дърво катерица съсел гони. А горската мишка Коренишка нос подава, всичко наблюдава. Зададе се и кум Вълкан. Зад него Лиса опашката си влече. Дори Григор глиганът слиза от Балкана. Всеки души, тестото търси да си близне…

И гледай сега как Мечо бяга, дано душата си спаси.

Оле, мамо, що ще става? Кум Вълкан ме наближава. Пък зад него кой не тича, не лети?

Старата мечка пита и разпитва за синчето. Вредом ходи, сълзи рони, щом се зазори, остана без надежда. Край нея в гората се дигна голям шум. Нещо бяло бягаше насам, погнато от Лиса и Вълкан.

Мечката помисли, че бяло агне бяга. Раздруса се, направи пет скока, изпревари вълка. Грабна агнето в страшните си лапи, подуши го и извика:

Ти ли си бре, сине? Кой те тъй намаза? Умът ми изкара! Чакай да ти кажа как смееш да скиташ, майка да не питаш!

Три плесника му удари и го хвана за ухото, че в реката. Там го къпа, близа, реса и подрежда. Отведе го в пещерата, сложи го да спи и всичко му прости.

Мина много време. Мечо порасна. Стана голям юнак. Дето мине, клони троши, дето стъпи, земята набива. Като ревне, Балкана люлее. Все тлъстее, дебелее и на воля си живее с Мецана в същата пещера, от буйна папрат закрита, с росен здравец покрита.

 


За връзка

Невена Дармонева

София, бул. " Монтевидео" 21, НСУ "София"


Пластика на седмицата

"За Левски", 2023

"За Левски", 2023
Събрахме се в балетната зала на читалище "Хармония", за да поговорим за Левски.  Пяхме песни, рецитирахме стихотворения и почувствахме, че Левски е с нас. "Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упование и надежди сладки." "Говореше често за бунт за...

—————

Изложба

Изложба
Посещаваме изложба, подредена във фоайето до нашата класна стая. Разбираме, че има какво да се научи от по-големите ученици.

—————

Шахмат

Шахмат
Понякога играем  и колективен шах. За тази цел играем шахматното упражнение "Пешки срещу пешки". Всеки член на отора играе по един ход от общата шахматна партия, след което отстъпва мастото си на следващия член на екипа.

—————

Питка

Питка
Да направиш хляб е свещенодействие. Истински майстори на хляба ни показват как се прави свещената храна.

—————

Копривщица

Копривщица
Вълшебната Копривщица винаги ни вика при себе си. Често я посещаваме. Искаме да чуем шепота на съзаклятниците; да надникнем в китните, малки възрожденски дворчета; да се разходим по каменните пътища на това красиво българско селище.

—————

Отбор

Отбор
Какво винаги участваме в спортните игри между класовете. Нашата цел е да се забавляваме, докато спазваме правилата и играем честно,а не обезателно да станем първи.

—————

Гъсеница

Гъсеница
Играем на "Гъсеница", но всъщност изследваме връзките, които съществуват между нас. Осъзнаваме, че това, което ни свързва, понякога е твърде крехко и чупливо. Разбираме, че успехът понякога зависи от доверието, което имаме помежду си, за да постигнем заедно една обща цел.  

—————

Откриване

Откриване
На 15 септември дворът на нашето училище се изпълни с весела глъч. Малки и големи очакваха с трепет откриването на учебната година. Най-вълнуващо беше за нас - първокласниците, техните родители и учители. Оживено очаквахме онзи момент, в който нещата завинаги ще се променят за всички нас...

—————

Аладин

Аладин
Танцът възпитава. Той подобрява мускулния тонус и стойката на тялото, подобрява чувството за равновесие, координация и баланс,  развива чувства за ритъм и посока, подобрява самочувствието и формите за изразяване на себе си.

—————

"Спомен"

"Спомен"
Разхождаме се в градския парк на град Пазарджик - остров Свобода. Разглеждаме една от най-големите скулптурни колекции на открито, посветена на децата - Пепеляшка, Пипи, Ян Бибиян и фигурите на страховити динозаври са на една ръка разстояние. 

—————


Мъдрости

Изкачването на планината започва с първата крачка.

Бързата работа - срам за майстора.

Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.

Ако искаш да бъдеш обичан, обичай. 

Всеки е ковач на своята съдба.

Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.

Любовта побеждава всичко.

Да искаш, значи да можеш.