Промъкнал се Вълчо край село. Видял един кон. Приближил се и му рекъл:

— Яде ми се конско месо. Ще те изям!

— Ех, Кумчо — рекъл конят. — Като ти се яде, няма що — ще ме изядеш. И баща ти обичаше да похапва месце от нашите роднини.

— Тъй ли? Ти помниш ли баща ми?

— Помня го. Как да го не помня, Вълчо, Много придирчив беше. Коне с подкови не ядеше. Преди да ги разкъса, винаги им махаше подковите.

— И аз съм като баща си — рекъл Вълчо. — Дай да ти махна подковите. От кой крак да почна?

— Баща ти от задния почваше.

— Хайде дигни крак! И аз ще махна най-напред задните подкови.

Дигнал конят крак. Навел се Вълчо да махне подковата. Ех, че като го ритнал онзи ми ти кон — три пъти Вълчо презглава се превъртял, Ни жив, ни мъртъв се довлякъл в гората.