Излет

 

Драги ми Смехурко,

Никак не видяхме как април измина. Майско слънце грейна. И завика лудо моята дружина:

— На излет, на излет горе в планината! Че там са по-сладки смехът и играта!

Баба Цоцолана тоя зов подхвана и рече засмяна:

— Права дума думат моите юнаци. Сред планински въздух, сред китни дъбрави и стройни букаци човек подмладява. Затуй още утре излет ще направим. Пригответе всички спортните премени! Утре заран рано елате при мене! Ядене ще вземем и път ще поемем къмто планината.

— Бабо, да си жива! — викаха децата.

А Дана добави:

— Аз и едно въже ще сложа в торбата, та запирка някой от нас ако стори, да го теглим всички с въжето нагоре.

На сутринта рано тръгнахме със песен. Отначало пътят бе равен и лесен. Лъхаше тих ветрец, пееха ни птички. И леко, и бодро подскачахме всички.

Поспряхме за малко. Похапнахме сладко. Поехме отново.

— Хайде, патиланци! С подновени сили да вървим нагоре! Оттука начева вече стръмнината.

Баба Цоцолана тихо проговори:

— Дали ще ме слушат краката нагоре?

— Бабо, не плаши се — отвърна й Дана. — Туй въже защо е тука в торбата? Нали е за помощ. Ние да сме здрави!

А Панчо добави:

— Трябва сега още нещо да направим, та да не оставим насред пътя баба. От товара трябва да й се отнеме. Бабо, дай да нося двата козунака, с едрите бадеми!

И малката Мика и тя утеши я:

— Пък аз ще ти нося жълтата кесия с дребните бонбони, дето разхладяват. Когато си морна, и те натежават.

Баба се усмихна и кротко им рече:

— Почакайте още! И за тая помощ скоро време до-ще.

Вървяхме, вървяхме и стръмна пътека отстрани поехме. Но скала висока пътя ни попречи. Баба Цоцолана се запря и рече:

— Тука ще остана. По стръмната урва, който сила има, нека да се качи.

Панчо се обади:

— Ах, миличка бабо, умори се значи! Давай козунака! Дружината гладна откога го чака.

А Мика извика:

— Бонбоните дай ни! От тях ще добием засилки незнайни.

Баба ни нахрани. Патилана Дана, Гана, аз и Данчо възлязохме тозчас на скалата. Оттам Дана хвърли въжето на баба. Тя се върза здраво. С две ръце го хвана. Дръпнахме въжето и викнахме гръмко:

— Хайде, хайде, бабо! Сетен напън дай си! И ще се изкачиш!

Ала нито стъпка баба не прекрачи.

— Не мога, не мога! — вика и не мърда.

Настана тревога. Дръпнахме отново. Пак викнахме всички: „Хайде, хайде, хайде!“ Стреснахме в гората животни и птички, но баба не мръдна.

Патиланчо Панчо тогаз чудо стори. Зад баба той скочи и викна високо:

— Гущер, гущер, бабо! Лази из тревата! Бягай на скалата!

И за миг чак горе баба се намери. И към върха хукна като младо яре. Със голяма мъка стигнахме я горе. Аз й заговорих:

— Право казваш, бабо! Тука планината чудесии прави. Млади подлудява, стари подмладява.

Прихна да се смее цялата дружина. И в смях и закачки разходката мина. Ядохме, играхме, пяхме и се смяхме, и по късна вечер в града се прибрахме.

Поздрав най-сърдечен, драги ми Смехурко!

 

Твой приятел вечен:

Патиланчо Данчо


За връзка

Невена Дармонева

София, бул. " Монтевидео" 21, НСУ "София"


Пластика на седмицата

"За Левски", 2023

"За Левски", 2023
Събрахме се в балетната зала на читалище "Хармония", за да поговорим за Левски.  Пяхме песни, рецитирахме стихотворения и почувствахме, че Левски е с нас. "Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упование и надежди сладки." "Говореше често за бунт за...

—————

Изложба

Изложба
Посещаваме изложба, подредена във фоайето до нашата класна стая. Разбираме, че има какво да се научи от по-големите ученици.

—————

Шахмат

Шахмат
Понякога играем  и колективен шах. За тази цел играем шахматното упражнение "Пешки срещу пешки". Всеки член на отора играе по един ход от общата шахматна партия, след което отстъпва мастото си на следващия член на екипа.

—————

Питка

Питка
Да направиш хляб е свещенодействие. Истински майстори на хляба ни показват как се прави свещената храна.

—————

Копривщица

Копривщица
Вълшебната Копривщица винаги ни вика при себе си. Често я посещаваме. Искаме да чуем шепота на съзаклятниците; да надникнем в китните, малки възрожденски дворчета; да се разходим по каменните пътища на това красиво българско селище.

—————

Отбор

Отбор
Какво винаги участваме в спортните игри между класовете. Нашата цел е да се забавляваме, докато спазваме правилата и играем честно,а не обезателно да станем първи.

—————

Гъсеница

Гъсеница
Играем на "Гъсеница", но всъщност изследваме връзките, които съществуват между нас. Осъзнаваме, че това, което ни свързва, понякога е твърде крехко и чупливо. Разбираме, че успехът понякога зависи от доверието, което имаме помежду си, за да постигнем заедно една обща цел.  

—————

Откриване

Откриване
На 15 септември дворът на нашето училище се изпълни с весела глъч. Малки и големи очакваха с трепет откриването на учебната година. Най-вълнуващо беше за нас - първокласниците, техните родители и учители. Оживено очаквахме онзи момент, в който нещата завинаги ще се променят за всички нас...

—————

Аладин

Аладин
Танцът възпитава. Той подобрява мускулния тонус и стойката на тялото, подобрява чувството за равновесие, координация и баланс,  развива чувства за ритъм и посока, подобрява самочувствието и формите за изразяване на себе си.

—————

"Спомен"

"Спомен"
Разхождаме се в градския парк на град Пазарджик - остров Свобода. Разглеждаме една от най-големите скулптурни колекции на открито, посветена на децата - Пепеляшка, Пипи, Ян Бибиян и фигурите на страховити динозаври са на една ръка разстояние. 

—————


Мъдрости

Изкачването на планината започва с първата крачка.

Бързата работа - срам за майстора.

Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.

Ако искаш да бъдеш обичан, обичай. 

Всеки е ковач на своята съдба.

Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.

Любовта побеждава всичко.

Да искаш, значи да можеш.