Веднъж Хитър Петър тръгнал из пазара, да погледа какво продават и какво купуват хората.

— Хей, Петре, ела тук! — викнал му владиката и го помамил с пръст.

— Какво има, дядо владико? — приближил се Хитър Петър.

— Тази кошница — рекъл владиката — е пълна с яйца. Отнеси я в митрополията, защото не е прилично дядо ти владика да се натовари като родопски катър.

— А какво ще ми платиш? — попитал Хитър Петър.

— Пари няма да ти дам, защото владиката знае само да взема, а не да дава, но ще ти се отплатя с три големи мъдрости.

— Може — съгласил се Хитър Петър и нарамил владишката кошница.

Като наближили митрополията, Хитър Петър се обърнал назад към владиката, който крачел важно подире му:

— Казвай, дядо владико, мъдростите! Владиката се поизкашлял и проговорил натъртено:

— Ако някой ти каже, че в колиба се живее по-хубаво, отколкото в дворец — не му вярвай!

— Бива си я тая! А втората? — попитал Хитър Петър.

— Ще ти разкрия и нея: ако някой захване да ти разправя, че една глава лук струва повече от едно печено агне — не му вярвай!

Стигнали прага на митрополията.

— Кажи, дядо владико, и третата си мъдрост! — подканил носачьт владиката.

— Третата е такава: ако някой ти каже, че има по-гламав носач от тебе — не му вярвай!

И владиката почнал да се тресе от смях.

Тогава пред очите на Хитър Петра причерняло, той стиснал с две ръце кошницата, ударил я върху плочите и викнал:

— Ако пък на тебе някой каже, че в кошницата е останало поне едно здраво яйце — съветвам те да не му вярваш!

И си заминал.