Един селянин хванал една кокошка на съседа си. Сготвил я и я изял. Съседът се оплакал на кмета. Помолил го да повика селянина и да го попита дали не е заклал той кокошката. Селянинът видял, че съседът му ходил при кмета. Помислил, че ще го хванат. Затова отишъл при един умник, да го научи какво да казва.

— Ще те науча — казал умникът, — но ще ми донесеш една кокошка.

— Ще ти донеса — съгласил се селянинът. Умникът рекъл:

— Като те разпитва кметът, ти ще викаш: „Е, че какво“ или „Ей, че го каза“.

Кметът повикал селянина. Рекъл му:

— На съседа ти се е изгубила една кокошка.

— Е, че какво?

— Ти да не си я взел?

— Ей, че го каза!

— Казвай, защото инак съд ще има!

— Е, че какво?

— Ще те съдят.

— Ей, че го каза!

Не могло да се разбере кой е взел кокошката и се замълчала работата. Но селянинът се разкаял, признал си пред съседа и му дал една от своите кокошки.

Ала срещнал го умникът. Рекъл му:

— Ти, байно, се отърва от бедата.

Селянинът отговорил:

— Е, че какво?

— Трябва значи да ми дадеш една кокошка.

— Ей, че го каза!

— Остави сега тия думи. Сега не си пред кмета.

— Е, че какво?

— Говори, както си говориш!

— Ей, че го каза!

— „Каза“, „каза“ — ама и аз ще кажа па съседа ти.

— Аз на съседа казах и си върнах кокошката, а за твоя съвет това ти се пада! С твоите камъни по твоята глава!

— И ти добре го каза, приятелю. Аз за умник минавам, но ти по-умен от мене излезе.