Косе Босе

 

Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица.

Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:

— Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица.

Косенцето й дало едно яйчице.

На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:

— Косе Босе, дай ми яйчице. Дойдоха ми кака и бате на гости.

Косенцето пак й дало.

Днес тъй, утре тъй — останало на Косенцето само едно яйчице. Дошла пак Кума Лиса и рекла:

— Косенце Босенце, дай ми яйчице!

— Нямам, Лиске — отговорило Косенцето.

— Като нямаш, тебе ще изям!

Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.

На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:

— Защо плачеш, Косе Босе?

— Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мене ще изяде.

— Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Нея вземи!“

Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:

— Косе Босе, дай ми яйчице!

— Нямам, Лиске, яйчице. Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи нея.

Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.

Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най-после стигнала до дупката си и се скрила.

Кучето клекнало пред дупката. Чакало да се иодаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаела, че кучето я варди отвън, и взела да пита краката си:

— Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?

— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!

— Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички! Ами вие, очички, как викахте?

— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“

— Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ами вие, ушички, как викахте?

— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“

— Мили какини ушички, кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?

— Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката.

— Тъй ли! Чакай да те дам на кучето! — и Кума Лиса си подала опашката навън.

Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън. Най-после я издърпало и — скок върху нея — разкъсало и кожухчето.


За връзка

Н. Дармонева

НСУ "София"

Пластика на седмицата

—————

"За Левски", 2023

"За Левски", 2023
Събрахме се в балетната зала на...

—————

Изложба

Изложба
Посещаваме изложба, подредена във фоайето до...

—————

Шахмат

Шахмат
Понякога играем  колективно шахмат. За...

—————

Питка

Питка
Да направиш хляб е свещенодействие.   ...

—————

Копривщица

Копривщица
Вълшебната Копривщица винаги ни вика при себе си....

—————

Отбор

Отбор
Какво винаги участваме в спортните игри между...

—————

Гъсеница

Гъсеница
Играем на "Гъсеница", но всъщност изследваме...

—————

Откриване

Откриване
На 15 септември дворът на нашето училище се...

—————

Аладин

Аладин
Танцът възпитава. Той подобрява мускулния тонус и...

—————

"Спомен"

"Спомен"
Разхождаме се в градския парк на град Пазарджик -...

—————


Мъдрости

Изкачването на планината започва с първата крачка.

Бързата работа - срам за майстора.

Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.

Ако искаш да бъдеш обичан, обичай. 

Всеки е ковач на своята съдба.

Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.

Любовта побеждава всичко.

Да искаш, значи да можеш.