Котаран

 

Една сутрин Заю Баю срещнал Лиса сред гората.

— Кума Лиске — рекъл Заю, — иска ми се да подойда тия дни при теб на гости.

— Не ти трябва, Заю Баю! Котаран при мен живее. Какъвто е лош и страшен — къс по къс ще те раздърпа!

Уплашил се Заю Баю. Кого видел, кого срещнел — все за Котака разказвал.

Чули за тоя звяр страшен Кумчо Вълчо, Баба Меца, дългомуцунест Глиганчо. Заедно със Заю Баю сдумали се една заран да поканят на трапеза Котарака с Кума Лиса. По-отблизо да го видят.

— Аз месото ще приготвя за трапезата богата! — обадил се Кумчо Вълчо.

— Аз пък цвекло и картофи ще изровя за софрата! — силно изгрухтял Глиганчо.

— Аз мед сладък ще домъкна! — рекла рун-тава Мецана.

— Аз пък моркови и зеле! — най-подир добавил Заю.

И разтичали се всички. Гозби почнали да готвят. Кога всичко пригласили, пак на съвет се събрали. Питали се един други кой гостите да покани.

— Аз не мога — рекла Меца. — Каквато съм тежкокрака, ако Котаран ме погне, с бяг не мога се избави!

— И мен за бяг не ме бива! — одумал се и Глиганчо.

— Аз пък стар съм и не видя — рекъл Вълчо и въздъхнал. — Нека иде Заю Баю?

Престрашил се Заю Баю. Тръгнал гостите да кани. Стигнал Лисината къща и почукал на вратата. Подала се Кума Лиса.

— Кого търсиш, Заю Баю?

— Добър ден ти, Кума Лиске! Много здраве от Мецана, от Кум Вълча и Глигана! Днес трапеза нагласихме, та дойдох да ви поканя — теб и твоя Котаранчо…

— Ний на гости рядко ходим — отговорила Кумата. — Ала щом сте пригласили, ще ви дойдем. Но послушай! Щом ни видите, че идем, да се скрийте кой де може! Котаран е лош и страшен! Къс по къс ще ви раздърпа!

Хукнал назад Заю Баю и отдалеч се провикнал:

— Крийте се кой дето може! Котаран е лош ш страшен, къс по къс ще ни раздърпа!

Още Заю не издумал, Баба Меца се покачва на едно дърво високо. Вълчо в храстите се мушнал. Заю зад гнил дънер скрил се, а Глигана — под софрата.

Котаран и Кума Лиса до трапезата пристигат. Щом месото помирисал, Котаран очи изблещил. Зафучал и взел да лапа. Лапал, лапал — до-насита. Па изтегнал се доволен и замъркал…

През туй време под софрата комар ощипал Глиганча и той, без да ще, помръднал. Котара веднага скочил. Помислил, че мишка шава, Хвърлил се и стиснал силно за опашката Глигана. Рипва той със всичка сила. Бяга душа да спасява. Котаран от страх настръхнал. Изфучал, назад отскочил и за миг се покатерил на дървото при Мецана. Тя се стрясва и цоп — долу: право върху Кумча Вълча…

Хуква Меца, хуква Вълчо, а след тях и Заю Баю. Стигат Глигана в гората и на бяг ударят всички. Бягали те, без да спират, цели три дни и три нощи. Най-подире се запрели. Заю дъх поел и рекъл:

— Пред какви не страхотии аз юнашки съм излизал, ала такъв звяр нечуван до ден-днешен не бях срещал. Право казва Кума Лиса. Тоя Котаран ни слиса!


За връзка

Н. Дармонева

НСУ "София"

Пластика на седмицата

—————

"За Левски", 2023

"За Левски", 2023
Събрахме се в балетната зала на...

—————

Изложба

Изложба
Посещаваме изложба, подредена във фоайето до...

—————

Шахмат

Шахмат
Понякога играем  колективно шахмат. За...

—————

Питка

Питка
Да направиш хляб е свещенодействие.   ...

—————

Копривщица

Копривщица
Вълшебната Копривщица винаги ни вика при себе си....

—————

Отбор

Отбор
Какво винаги участваме в спортните игри между...

—————

Гъсеница

Гъсеница
Играем на "Гъсеница", но всъщност изследваме...

—————

Откриване

Откриване
На 15 септември дворът на нашето училище се...

—————

Аладин

Аладин
Танцът възпитава. Той подобрява мускулния тонус и...

—————

"Спомен"

"Спомен"
Разхождаме се в градския парк на град Пазарджик -...

—————


Мъдрости

Изкачването на планината започва с първата крачка.

Бързата работа - срам за майстора.

Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.

Ако искаш да бъдеш обичан, обичай. 

Всеки е ковач на своята съдба.

Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.

Любовта побеждава всичко.

Да искаш, значи да можеш.