Мъгла и дъжд… Сърдито люшка

горнякът празните гнезда

и гасне късна теменужка

сама-самичка на рида.

Потръпват буки светлокори,

мълчи долът — и пуст, и глух, —

а ти безстрашно цвят разтвори,

кърпикожух, кърпикожух!

А ти усмихнат заоглежда

небето, жълтите листа,

изпълнен с ласкава надежда

и с тиха, мила доброта!

Ще светне скреж в леса усоен,

ще те посипе снежен пух,

а ти нетрепващ, ти спокоен

изправяш цвят, кърпикожух!

На дъб и ручей с обич кимаш,

на облаци и ветрове,

макар че малко време имаш —

почти броени часове.

Не те тревожи северняка,

не стряскат бури твоя слух

и светло е от тебе в мрака,

кърпикожух, кърпикожух!