Мързеливец

 

 

Две врабчета си направили гнездо сред лозето на един мързелив човек, до корена на една лозица.

Дошло време да се копае лозето. Мързеливецът нарамил мотиката и отишъл да копае. Като влезнал в лозето, той седнал да си почине под черешата. Съгледали го врабчетата от гнездото, изскочили изплашени и почнали да се оплакват едно на друго:

Ех, Врабчо — казала врабката на мъжа си, — отиде ни гнездото! В лозе гнездо прави ли се? Ето човекът с мотиката дойде да копае и ще ни разтури гнездото.

Каквото господ каже, Врабко, това де бъде.

В това време стопанинът станал да прегледа лозето си и да опита земята. Копне тук — сухо и кораво, копне там — сухо и кораво. Пръстта била изпечена от дългата суша.

Върнал се стопанинът пак под черешата, седнал, въздъхнал и си казал:

Ей, лозе, лозе, не си имало щастие да те копая, ама нека падне един дъжд, ще видиш тогава!… Сега чакай малко да си хапна и да му тегля един сън. — Извадил мързеливецът хляб и сол из торбата си, наял се хубаво, напълнил лулата, извадил огнилото, цвъкнал огън, запушил сладко и полека-лека заспал още по-сладко.

Привечер, като станал, врабците се уплашили и си казали: „Ето го копача, почина си хубаво и стана… Сега вече гнездото ни отиде!“

А копачът станал, потъркал си очите — да се разсъни, хапнал си пак, запалил лулата наново, метнал мотиката на рамо, тръгнал си и казал:

Сбогом, лозе!…

Видели го врабците, че си отива, и весело зачуруликали.

Минало що минало време, ето го, стопанинът на лозето пак се показал.

Ако не съм го копал, поне да го обрежа — казал си той.

И пак седнал под черешата да си почине, а врабците изтръпнали от страх, като го видели:

Леле, Врабчо, сега вече ни отиде гнездото!

Каквото господ каже, Врабко, това ще бъде. Стопанинът на лозето може да е милостив човек и да ни пожали.

А стопанинът извадил хляб и сол, похапнал си, запушил пак лулата и си казал:

Що ми трябва да обрязвам лозето; то и така ще роди… Пък ако ми се смеят хората, не искам и да знам.

И той легнал, та си поспал, и станал, та си отишъл. А врабците, като видели, че си отива пак, радостно зачуруликали.

И през лятото измътили малки и почнали да ги хранят.

От това, че лозето останало необработено, в него поникнала гъста трева и бурен до колене. Дошъл стопанинът пак да го обиколи и да види как е родило. Седнал той пак под черешата и се чудел: — Бре, каква трева, какъв бурен!… Трябва час по-скоро да се оплеви!

Като чула това врабката, уплашила се много. Почнала да мисли как да спасят малките си…

Не грижи се, стара Врабко — казал врабецът, — тоя мързелив човек и тоя път нищо няма да работи. Само се кани.

Стопанинът на лозето станал и почнал да плеви. Отскубнал един стрък трева, отскубнал друг, па си казал:

Не го копах, не го рязах, че сега ще го плевя! Що ми трябва… Догодина, ако е здраве, ще го обработя, както му е редът!

И той пак се върнал под черешата, извадил хляб и сол, наял се хубаво, запалил си лулата и запушил сладко-сладко. Като пушил, хванала го дрямка и заспал. Лулата му изпаднала от ръцете, изтърсил се огън от нея и подпалил тревата. Цялото лозе пламнало и гнездото на малките врабчета изгоряло.

Само двете врабчета се спасили, кацнали опърлени на едно близко дърво и заплакали.

Ех — казал врабецът, — що ни трябваше гнездо в лозето на мързелив човек! Дето има мързел, нещастието иде ненадейно.


 


За връзка

Невена Дармонева

София, бул. " Монтевидео" 21, НСУ "София"


Пластика на седмицата

"За Левски", 2023

"За Левски", 2023
Събрахме се в балетната зала на читалище "Хармония", за да поговорим за Левски.  Пяхме песни, рецитирахме стихотворения и почувствахме, че Левски е с нас. "Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упование и надежди сладки." "Говореше често за бунт за...

—————

Изложба

Изложба
Посещаваме изложба, подредена във фоайето до нашата класна стая. Разбираме, че има какво да се научи от по-големите ученици.

—————

Шахмат

Шахмат
Понякога играем  и колективен шах. За тази цел играем шахматното упражнение "Пешки срещу пешки". Всеки член на отора играе по един ход от общата шахматна партия, след което отстъпва мастото си на следващия член на екипа.

—————

Питка

Питка
Да направиш хляб е свещенодействие. Истински майстори на хляба ни показват как се прави свещената храна.

—————

Копривщица

Копривщица
Вълшебната Копривщица винаги ни вика при себе си. Често я посещаваме. Искаме да чуем шепота на съзаклятниците; да надникнем в китните, малки възрожденски дворчета; да се разходим по каменните пътища на това красиво българско селище.

—————

Отбор

Отбор
Какво винаги участваме в спортните игри между класовете. Нашата цел е да се забавляваме, докато спазваме правилата и играем честно,а не обезателно да станем първи.

—————

Гъсеница

Гъсеница
Играем на "Гъсеница", но всъщност изследваме връзките, които съществуват между нас. Осъзнаваме, че това, което ни свързва, понякога е твърде крехко и чупливо. Разбираме, че успехът понякога зависи от доверието, което имаме помежду си, за да постигнем заедно една обща цел.  

—————

Откриване

Откриване
На 15 септември дворът на нашето училище се изпълни с весела глъч. Малки и големи очакваха с трепет откриването на учебната година. Най-вълнуващо беше за нас - първокласниците, техните родители и учители. Оживено очаквахме онзи момент, в който нещата завинаги ще се променят за всички нас...

—————

Аладин

Аладин
Танцът възпитава. Той подобрява мускулния тонус и стойката на тялото, подобрява чувството за равновесие, координация и баланс,  развива чувства за ритъм и посока, подобрява самочувствието и формите за изразяване на себе си.

—————

"Спомен"

"Спомен"
Разхождаме се в градския парк на град Пазарджик - остров Свобода. Разглеждаме една от най-големите скулптурни колекции на открито, посветена на децата - Пепеляшка, Пипи, Ян Бибиян и фигурите на страховити динозаври са на една ръка разстояние. 

—————


Мъдрости

Изкачването на планината започва с първата крачка.

Бързата работа - срам за майстора.

Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.

Ако искаш да бъдеш обичан, обичай. 

Всеки е ковач на своята съдба.

Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.

Любовта побеждава всичко.

Да искаш, значи да можеш.