Гладен Вълчо на лов тръгнал. Насреща му Дългоушко.

— Стой! — извикал Кумчо Вълчо. — Гладен съм. Ще те излапам!

Дългоушко се замолил:

— Недей, Вълчо, ме излапва! Каква сладост у мен има? В село сватбари те чакат. Пратиха ме да те викам. Кум ще станеш. Ще венчаеш. Ще те гостят по сватбарски. Печен овей ще си хапнеш.

— Тъй ли? Да вървим тогава!

— След сватбата ще кръщаваш. Пак с овни ще те гощават!

— Тъкмо работа за мене — позасмял се Кумчо Вълчо. — Хайде да не губим време!

Тръгнал Вълчо с Дългоушка.

Като вървели из пътя, Дългоушко заговорил:

— Като стигнем сега в село, сватбарите ще излязат. Ще ии срещнат по сватбарски: кой със вила, кой с лопата, кой с цепеница чепата. И ще викат, ще се късат. Ти не трябва да се плашиш, Такъв си е обичаят!

— Зная, Дългоушко, зная! — отговорил Кумчо Вълчо.

Като стигнали край село, викнал, ревнал Дългоушко:

— Де бре, у бре-е! Тука, тука! Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо!

Наизлезли селяните. Кой със вила, кой с лопата, кой с цепеница чепата. Та като подбрали Кумча, набили го по сватбарски.