Купил си Гламчо нови цървули. Върви и потропва. Не може да им се нарадва. Край пътя видял една круша. Под крушата дебела сянка. Седнал Гламчо да почине. Както почивал, тъй заспал. Минали пътници. Взели му новите цървули. После минал един селянин, видял Гламча без цървули и рекъл:
— Ей, момко, прибери си краката, че и без навуща ще останеш!
Гламчо се събудил, погледнал селянина, погледнал си и краката, па рекъл:
— Тия крака не са мои. Моите бяха с нови цървули.
