Вълчо постник станал. Девет клетви сторил месо да не кусва. Див медец ще ближе. Ще яде коприва и само във празник риба ще похапва. Заговял в неделя. В понеделник, чист делник, край реката минал. Гледа — сред реката едно свинче влязло.

— Аха, свинче! — рекъл. — Но нали съм постник… Чакай да помисля. То така не става. Клетвата е клетва. Но таз животинка из водата шава. А рибите само из реката плават. Че е риба — риба: отдалеч се вижда. Но пък днес е делник… Ала като сторя повече метани, днешният понделник на празник ще стане.

Както Вълчо рекъл, така и направил. Сто поклона сторил, в реката нагазил и наместо риба свинчето излапал.

И пак вред разправял, че клетвата пази. Месо не опитва. Медец си поблизва. Готви си коприва. Сегиз-тогиз само, в някой голям празник, рибица похапва.