Майка Патарана поведе своите малки дечица на първата им разходка из птичия двор. Тя стъпваше бавно и се оглеждаше във всички посоки. Желаеше отрано да запознае малките си с чудесата на  света. Предупреди ги обаче да се пазят от котки, защото те били твърде хитри и ловки.

         В ранната утрин дворът бе препълнен с птици, коя от коя по-важни. Те поглеждаха укорително към патешкото семейство, после се споглеждаха многозначително и веднага начеваха да си шушукат нещо.

         До слуха на Патарана достигаха някои реплики: ,,Уф, гледай я тая само как се клати!”, ,,Къде е тръгнала с тази разпасана команда?”, ,,Сигурно напуска нашите ширини… Уф, дано!”.

          Патарана обикновено не обръщаме внимание на злобните коментари по неин адрес. Скоро обаче осъзна, че целият птичи свят наоколо никак не одобрява вида на нейното малко сиво пате. Гъските не само злословеха за неговия външен вид, но дори започнаха да го кълват по примера на кокошките, когато Сивчо минаваше покрай тях. 

       Напразно угрижената майка се опитваше да защити своя мъник. Тя признаваше, че външният вид на чедото ѝ е различен, но нали сърчицето му беше добро! Усилията ѝ другите да забележат достойнствата му бяха напразни. Върху бедното пате, което се бе излюпило последно, се сипеха удари и подигравки от всички страни. Кълвяха го не само кокошките в двора, но и котараците сучеха мустаци и пробваха ловки скокове в непосредствена близост до перушинестото мъниче. 

                Животът в селскостопанския двор бе пълен с драматични обрати. Една сутрин Мацан - старият рижав котарак на дядо Горчо беше твърде гладен. Възрастният мъж беше забравил да даде на любимеца си сладко лакомство и цял ден стопанинът сновеше из двора, за да работи. Напразно котакът гладеше с прекрасната си рунтава опашка панталоните на своя стопанин. Той сякаш беше сляп и дори глух - не чуваше нито нежното мъркане, нито изпълненото с негодувание ръмжене на своя любимец, нито заплашителното му съскане, което зачестяваше и се блъскаше във всеки ъгъл на птичия двор.

                Предводителката на гъските - голямата бяла Кресла, започна шумно да недоволства:

     - Този, рижавият, кога ще спре да се върти наоколо?!  Погледнете го само как ме гледа?! Нахалник! Иде ми да го клъвна по носа.

       - Ах, злочести сме ние, не ни стига сивият грозник, ами и този досадник изниква от всеки ъгъл! Чудя се накъде да се завъртя, за да не ме изненада. - рече кафявата кокошка Пенка.

         - Ама и дядо Горчо си го бива, държи змия в пазвата си! - допълни една мисирка.

   - Права си, вместо да ни осигури безопасно пространство, той завъжда все повече непотребни животни - да ни се пречкат и да ни нарушават покоя.

      Тъй си шушукаха птиците в двора, а Мацан се облизваше и разработваше нови тактики за  приближаване до тях. Когато си гладен, знаеш повече за живота, отколкото когато си сит..Напоследък си беше дал сметка, че няма никакъв шанс да улови сивото пате. Майка му го бранеше на всяка крачка. Още го болеше главата от последния сблъсък с нея. Така ко беше клъвнала, че му се зави свят и се прибра при дядо Горчо да се оплаква.

       Но ето, тази, гласовитата, предводителката на гъските, най-надутото птиче създание на двора - Кресла, има едно малко глупаво гъсоче, дето се вре навсякъде, без да пита майка си. А тя от своя страна винаги е много заета с дворските клюки - да ги създава, пренася и украсява. Тя няма време да наблюдава своето отроче. Нужно е само да се изчака подходящото време, когато то влезе в хамбара. Далеч от погледите на възрастните птици, то ще попадне в обсега на Мацан и преди някой да разбере какво се случва, Мацан ще го хване натясно.

         За нещастие на Мацан, Сивчо беше наблизо, когато той точеше мустаци и плетеше планове. Той разказа на своята добра майчица за пъклените планове на гладната котка. А тя, грижовната Патарана никога не би оставила в беда мъниче, дори и това мъниче да беше чедо на най-голямата клюкарка наоколо, която ѝ направи толкова много проблеми. Тя повика Спас - кучето на  дядо Горчо и заедно отблъснаха задалата се заплаха.              

     Щом узна за случилото се, Кресла смекчи тона, искрено се извини за своята постъпка. Вместо гняв в сърцето ѝ се отвори място и за уважение към патешкото семейство. Когато те поемеха на разходка в птичия двор, тя първа ги поздравяваше. От устата ѝ се чуваше само едно: ,,Много добро семейство - всички имат огромни, златни сърца!.