А

Адажио :  Темпо в музиката - бавно, полека.

Акомпанимент: Музикален съпровод.

Акорд :  Съчетание на няколко  музикални звука с различна височина, които образуват звуково единство;съзвучие. 

Акордеон :  Музикален инструмент с мях, клавиатура за дясната ръка и с няколко реда копчета за лявата ръка.

Акордеонист: Музикант, който свири на акордеон.

Алегро : Темпо в музиката - бързо, живо темпо.

Алт: Нисък женски глас.

Анданте: 1.Умерено бавно, плавно темпо.

                 2. Музикално произведение с умерено бавно, плавно темпо.

Ансамбъл: 1. Съгласуваност между частите на едно цяло.

                  2. Музикален колектив от изпълнители.

Антракт:   Времето, паузата, почивката между отделните части на музикално произведение.

Аплодисменти: Ръкопляскания в знак на одобрение или приветствие.

Аранжимент: Преработване на музикално произведение за изпълнение на друг инструмент  или състав от инструменти/гласове/.

Ариозо: Неголяма ария, която се редува с речитатив. Означава още напевно, изразително.

Ария: Музикална партия за един глас-предимно в опера.

Арфа: Струнен музикален инструмент, който има голяма триъгълна рамка, на която са опънати струни. Свири се като се дърпат струните с пръсти.

Арфист: Музикант, който свири на арфа

Б

Балада : Лирична песен или музикална композиция/обикновено за китара или пиано/ на романтична тема.

Балалайка: Руски народен инструмент с три струни и триъгълен корпус.

Балет: Музикално произведение, предназначено за такова представление.

Бандура: Многострунен украински народен инструмент.

Барабан: Ударен музикален инструмент във вид на цилиндър с опъната от двете му страни кожа.

Барабанист: Музикант в оркестър, който изпълнява партиите за барабан.

Барабанчик:Лице, което отмерва с барабан такта при маршируване.

Баритон: 1.Среден по височина мъжки глас, между тенор и бас.

                 2. Певец с такъв глас.

                 3. Меден духов инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.  

Баян : Руски народен музикален инструмент- голяма ръчна хармоника със сложна клавиатура.

Бис : Повторно изпълнение на номер от концертна програма по желание на публиката.

В

 Валдхорна : Извит като ловджийски рог меден духов инструмент с мек тон.

Валс : Плавен танц с кръгообразни движения на двойката, а също и музиката за такъв танц.

Вариация : Вариант, видоизменение на музикална тема.

Виола : Струнен лъков музикален инструмент, по-голям от цигулката и с по-нисък регистър.

Виолончело : Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас.

Виртуоз : Изтъкнат музикант, който владее до съвършенство техниката на свирене.

Водевил : Лека, кратка комедия , обикновено с музикален съпровод и пеене на отделни куплети.

Г

Гайда : Народем Музикален инструмент - кози или овчи мях с три цеви за надуване и свирене.

Гайдар : Свирач на гайда.

Галоп : Старинен бърз танц с въртеливи движения, а също музиката за такъв танц.

Гама : Последователен ред от тонове с интервали; тонова стълбица.

Грамофон : Музикален апарат, който възпроизвежда звук, записан на специална плоча.

Гусла : Народен музикален инструмент с една струна, на който се свири с лък.

Гуслар : Човек, който свири на гусла.

Гъдулар : Човек, който свири на гъдулка.

Гъдулка : Народен музикален инструмент с три или четири струни, на който се свири с лък.

Д

Джаз : 1.Стил в забавната музика,възникнал на основата на негърския фолклор.

             2. Оркестър, съставен от ударни и духови инструменти, за изпълнение на джаз.

Диапазон : Всички звуци с различна височина, които са достъпни за един глас или музикален инструмент.

Диджей : Дисководещ.

Диез : Знак, който се поставя до нота, за да означи повишение с половин тон.

Дикция : Отчетливо изговаряне на думите при пеене.

Диригент : Лице с музикално образование, което ръководи оркестър или хор при музикално изпълнение.

Дискомузика : Музикален стил, който се херектеризира с леснозапомняща се мелодия, която е удобна за танцуване поради ритмиката си.

Дисонанс : Нехармонично съчетаване на музикални тонове.

Дисхармония : Липса на хармония.

Дует : 1. Вокална или инструментална група от двама изпълнители.

            2. Музикална творба, предназначена за двама изпълнители. 

Духов : Който издава звук след духане в него с уста.

Е

Експозиция : Встъпителна част в музикално произведение, съдържаща мотивите, които по-нататък се разработват.

Експресия : Кратка музикална творба, която е плад на моментно силно чувство, настроение, преживяване на автора.

Етюд : Музикално произведение с виртуозен характер.