Цар Цървулан

 

Хитър Петър замръкнал в едно село. Влязъл в една къща да пренощува. Стопанката готвела патка за вечеря. Щом дошел гостенинът, тя грабнала от огъня тенджерата. Дигнала я на полицата. Запретнала се да готви козя пастърма. Ала Хитър Петър подушил миризмата, Поозърнал се и съзрял, че стърчи пачи: крак изпод капака па тенджерето.

Дошел си и домакинът от работа. Той не знаел, че жена му готвела патка.

Сложили трапезата. Селянинът сладко-слядко лапал солената пастърма и канел госта:

— Хапни, байо, каквото има!

— Ям, ям — казвал Хитър Петър и ту похапвал, ту се помайвал. А жената думала:

— Прощавай, гостенино, че с пастърмица ще те гостим. Тая година нямаме ни кокошки, ни патки. Порът изяде кокошките. Лисицата отнесе патките.

Хитър Петър само предъвквал — уж че ял и преял.

Селянинът благодарил, отдръпнал се от трапезата и рекъл:

— Гостен бъди!

Станал и Хитър Петър, па казал:

— Да ти бъде наспорено от едното хиляда!

Жената дигнала трапезата. Като поприказвали каквото поприказвали, селянинът рекъл:

— Хайде, жено, постели на гостенина да си легне, че път е вървял днес.

Постлали на госта край огнището. Домакините си легнали в другата стая и скоро заспали.

Хитър Петър станал полека. Напипал патката. Излапал я. Натъпкал в тенджерата цървулите на селянина и пак я дигнал на полицата.

На сутринта Хитър Петър подранил. Станал и селянинът. Стъкнал огъня. Седнал при госта.

— Е, какво има още по вас, какво няма? — попитал домакинът.

Гостът отвърнал:

— Ех, брате, какво да ти кажа? По нас сега е добре. До едно време, докато царуваше Пат-Патаран в Тенджер-града, на едни беше добре, на други зле. Но откак излезе Пат-Патаран из Тенджер-града и влезе да царува цар Цървулан, добре стана за тия, които бяха зле.

— Ех, свят-колело! — рекъл селянинът. На едни добре, на други зле… Ами чакай да направя попара, да похапнем, преди да тръгнеш.

— Недей си прави труд — рекъл гостът. — Трябва да тръгна рано. Дълъг път ме чака.

И той нарамил торбичката.

— Е, хайде тогаз на добър час! На добра среща!

И гостът си заминал.

По едно време станала и стопанката и право при полицата. Гледа — кални цървули в тенджерата.

Чак сега мъжът разбрал думите на госта, ала си мълчал. А жената току повтаряла:

— Ний да ядем козя пастърма, а той цяла патка излапал! Как не го е срам!

— Мълчи, жено, не гневи се! Нали лисицата отнесе всички патки преди гостенина. Ако си скрила някоя в тенджерата, добре направил гостенинът, че я излапал. Иначе думите ти щяха да излязат на лъжа!


За връзка

Невена Дармонева

София, бул. " Монтевидео" 21, НСУ "София"


Пластика на седмицата

"За Левски", 2023

"За Левски", 2023
Събрахме се в балетната зала на читалище "Хармония", за да поговорим за Левски.  Пяхме песни, рецитирахме стихотворения и почувствахме, че Левски е с нас. "Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упование и надежди сладки." "Говореше често за бунт за...

—————

Изложба

Изложба
Посещаваме изложба, подредена във фоайето до нашата класна стая. Разбираме, че има какво да се научи от по-големите ученици.

—————

Шахмат

Шахмат
Понякога играем  и колективен шах. За тази цел играем шахматното упражнение "Пешки срещу пешки". Всеки член на отора играе по един ход от общата шахматна партия, след което отстъпва мастото си на следващия член на екипа.

—————

Питка

Питка
Да направиш хляб е свещенодействие. Истински майстори на хляба ни показват как се прави свещената храна.

—————

Копривщица

Копривщица
Вълшебната Копривщица винаги ни вика при себе си. Често я посещаваме. Искаме да чуем шепота на съзаклятниците; да надникнем в китните, малки възрожденски дворчета; да се разходим по каменните пътища на това красиво българско селище.

—————

Отбор

Отбор
Какво винаги участваме в спортните игри между класовете. Нашата цел е да се забавляваме, докато спазваме правилата и играем честно,а не обезателно да станем първи.

—————

Гъсеница

Гъсеница
Играем на "Гъсеница", но всъщност изследваме връзките, които съществуват между нас. Осъзнаваме, че това, което ни свързва, понякога е твърде крехко и чупливо. Разбираме, че успехът понякога зависи от доверието, което имаме помежду си, за да постигнем заедно една обща цел.  

—————

Откриване

Откриване
На 15 септември дворът на нашето училище се изпълни с весела глъч. Малки и големи очакваха с трепет откриването на учебната година. Най-вълнуващо беше за нас - първокласниците, техните родители и учители. Оживено очаквахме онзи момент, в който нещата завинаги ще се променят за всички нас...

—————

Аладин

Аладин
Танцът възпитава. Той подобрява мускулния тонус и стойката на тялото, подобрява чувството за равновесие, координация и баланс,  развива чувства за ритъм и посока, подобрява самочувствието и формите за изразяване на себе си.

—————

"Спомен"

"Спомен"
Разхождаме се в градския парк на град Пазарджик - остров Свобода. Разглеждаме една от най-големите скулптурни колекции на открито, посветена на децата - Пепеляшка, Пипи, Ян Бибиян и фигурите на страховити динозаври са на една ръка разстояние. 

—————


Мъдрости

Изкачването на планината започва с първата крачка.

Бързата работа - срам за майстора.

Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.

Ако искаш да бъдеш обичан, обичай. 

Всеки е ковач на своята съдба.

Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.

Любовта побеждава всичко.

Да искаш, значи да можеш.