В чувала

 

Ловци и кучета подгонили Вълча. Тук Вълчо да избяга, там Вълчо да се скрие — дотърчал до един орач.

— Скрий ме, байно? — замолил се Вълчо. — Ловци и кучета ме гонят. Ще ми одерат кожицата, ако ме настигнат.

Скрил го орачът в един чувал. Минали ловците — заминали. Полаяли кучетата — млъкнали.

— Отвържи ме, байно? — обадил се Вълчо от чувала.

Орачът развързал чувала. Изскочил Кумчо Вълчо и рекъл:

— Ще те изям, орачо!

— А бре, Вълчо, що думаш! Затуй ли те избавих!

— Избавил не избавил — ще те изям! Разтреперал се орачът. Ударил на молба:

— Не ме току-тъй изядай, Вълчо. Ами хайде да попитаме някого. Ако каже да ме изядеш, тогава прави, каквото щеш.

— Добре — рекъл Вълчо. Тръгнали.

Вървели, вървели — срещнали старо куче. Орачът му рекъл:

— Ще те питаме нещо, Шарко, ала право ще ни кажеш. Да не си нито откъм мене, нито откъм Вълча.

— Питайте! — казало кучето. Орачът рекъл:

— Аз направих много голяма добрина на Вълча, избавих му живота. А той иска да ме изяде. Право ли е, или не?

— Право е — отговорило кучето. — Сега доброто не се признава. И аз служих дълги години на господаря си, но той ме изпъди, защото остарях и не мога да работя.

— Чу ли, орачо? — рекъл Вълчо. — Ще те изям!

— Моля ти се, братко Вълчо, още не ме изядай! Да отидем да питаме и другиго.

— Да отидем — казал Вълчо.

Вървели, вървели — съгледали в една ливада стар кон.

— Слушай, Коньо — рекъл орачът. — Ще те попитаме нещо, ала право ще ни кажеш: да не си нито откъм мене, нито откъм Вълча.

— Добре, питайте — отговорил конят. Орачът рекъл:

— Аз избавих живота на тоя вълк, а той иска да ме изяде. Право ли е, или не?

— Право е — отвърнал конят. — Сега доброта не се признава. И аз работих дълги години на господаря си, но той ме изпъди, като остарях.

— Чу ли, човече? — рекъл Вълчо. — Сега вече ще те изям!

— Не ме изядай, Вълчо! Да питаме още едното. Ако и той каже, каквото рекоха и другите, прави тогава, каквото искаш!

— Да питаме! — съгласил се Вълчо. Вървели, вървели — срещнали Кума Лиса.

— Добра среща, Кума Лисо!

— И вам добра среща, приятели!

— Имаме нещо да те питаме. Право ще ни кажеш.

— Ще кажа.

— Аз спасих живота на Вълча — рекъл орачът. — Гонеха го ловци и кучета. Скрих го в един чувал. Сега Вълчо иска да ме изяде. Право ли е, или не?

— У тебе ли е чувалът? — попитала Кума Лиса орача.

— У мене.

— Дай да го видя.

— Ето го!

Засмяла се Кума Лиса под мустак и рекла:

— Вие се шегувате с мене! Може ли в такъв малък чувал да влезе толкова голям вълк!

— Може — отговорил орачът.

— Може, може — добавил Вълчо. — До довечера да ми разправяте, пак няма да повярвам! — казала Кума Лиса.

— Няма какво да ти разправяме — рекъл Вълчо. — Щом не вярваш, аз ще се пъхна в чувала и ще се увериш!

И Кумчо Вълчо влязъл отново в чувала, Кума Лиса побутнала орача. Той се сетил и завързал Кумча Вълча в чувала. — Тъй му се пада — рекла Кума Лиса. — Щом не разбира от добро, нека стои в чувала!

— Благодаря ти, Лиске! — рекъл орачът. — Хайде сега да те водя на гости.

— Ами вълкът?

— И него ще занесем на бабата за кожух.

Дигнал орачът Вълча на рамо. Повел Кума Лиса. Като стигнали до селото, смаяло се мало и голямо.

Орачът завел Кума Лиса в къщи. Нагостил я богато. Надарил я с цяла торба гъски и кокошки. Пратил по едно петленце и за малките лисиченца.


За връзка

Невена Дармонева

София, бул. " Монтевидео" 21, НСУ "София"


Пластика на седмицата

"За Левски", 2023

"За Левски", 2023
Събрахме се в балетната зала на читалище "Хармония", за да поговорим за Левски.  Пяхме песни, рецитирахме стихотворения и почувствахме, че Левски е с нас. "Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упование и надежди сладки." "Говореше често за бунт за...

—————

Изложба

Изложба
Посещаваме изложба, подредена във фоайето до нашата класна стая. Разбираме, че има какво да се научи от по-големите ученици.

—————

Шахмат

Шахмат
Понякога играем  и колективен шах. За тази цел играем шахматното упражнение "Пешки срещу пешки". Всеки член на отора играе по един ход от общата шахматна партия, след което отстъпва мастото си на следващия член на екипа.

—————

Питка

Питка
Да направиш хляб е свещенодействие. Истински майстори на хляба ни показват как се прави свещената храна.

—————

Копривщица

Копривщица
Вълшебната Копривщица винаги ни вика при себе си. Често я посещаваме. Искаме да чуем шепота на съзаклятниците; да надникнем в китните, малки възрожденски дворчета; да се разходим по каменните пътища на това красиво българско селище.

—————

Отбор

Отбор
Какво винаги участваме в спортните игри между класовете. Нашата цел е да се забавляваме, докато спазваме правилата и играем честно,а не обезателно да станем първи.

—————

Гъсеница

Гъсеница
Играем на "Гъсеница", но всъщност изследваме връзките, които съществуват между нас. Осъзнаваме, че това, което ни свързва, понякога е твърде крехко и чупливо. Разбираме, че успехът понякога зависи от доверието, което имаме помежду си, за да постигнем заедно една обща цел.  

—————

Откриване

Откриване
На 15 септември дворът на нашето училище се изпълни с весела глъч. Малки и големи очакваха с трепет откриването на учебната година. Най-вълнуващо беше за нас - първокласниците, техните родители и учители. Оживено очаквахме онзи момент, в който нещата завинаги ще се променят за всички нас...

—————

Аладин

Аладин
Танцът възпитава. Той подобрява мускулния тонус и стойката на тялото, подобрява чувството за равновесие, координация и баланс,  развива чувства за ритъм и посока, подобрява самочувствието и формите за изразяване на себе си.

—————

"Спомен"

"Спомен"
Разхождаме се в градския парк на град Пазарджик - остров Свобода. Разглеждаме една от най-големите скулптурни колекции на открито, посветена на децата - Пепеляшка, Пипи, Ян Бибиян и фигурите на страховити динозаври са на една ръка разстояние. 

—————


Мъдрости

Изкачването на планината започва с първата крачка.

Бързата работа - срам за майстора.

Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.

Ако искаш да бъдеш обичан, обичай. 

Всеки е ковач на своята съдба.

Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.

Любовта побеждава всичко.

Да искаш, значи да можеш.