Ех бре, че е Ванко,

страшен забраванко!

Прави той, що прави,

нещо ще забрави.

Вижте го — по друма

връща се за гума,

после пък се мръщи:

моливът е в къщи.

Ето — всички в клас

днес четат в захлас,

само Ванко там

се черви от срам!

— Нямаш ли си книга? —

Ванко мига, мига:

— Имам, но у нас

я забравих аз.

Всички му се смеят,

закачливо пеят:

— Гледайте го Ванко,

Ванко забраванко!

Тръгва за дома си,

сякаш без ума си —

няма си бре, братя,

шапка на главата.

— Ванко, що направи,

шапката забрави! —

Их, че неприятно,

връща се обратно.

А на закачалката

шапката му, жалката,

вика: — Бре, стопанино,

а бре, забраванино,

що ме ти остави,

що ме ти забрави? —

Шапката си дивна

Ванко смешно кривна,

но навън сега

правят си шега.

Викат му децата:

— Няма ти главата!

Де си я оставил,

де си я забравил?

Ванко пръст веднага

на челото слага:

— Тук ми е главата,

върху рамената!

Ех бре, че е Ванко,

страшен забраванко!