Небето продума молитва смирено

и поръси своите чисти и нежни слова.

Грейна дворът - в бяла одежда

и благо литургиен химн запя.

Тихо е и няма лъвски стъпки,

оставени като печат в снега,

но белотата помни времето, когато

Левски скиташе самин в нощта.

Понесъл своята надежда крепка,

че Бог с любов е отредил така:

да бъде всеотдаен на една повеля,

да поведе народа ни към Свобода!

И напълно предан на посоката епична,

сърцато понесъл геройския плам,

в душата на всекиго скришом записал

изконното семе на величава борба.

А Левски не жалел своите сили.

Не се поколебал, не отпуснал глава

пред изпитанията, които Бог отредил му

и бил за народа си - Онзи Лъч светлина.

И в последния ден останал верен.

Затуй Небето не страда сега.

И молитва реди - за мир на душата, 

която свободна напусна света.