Имало едно време едно добро момче. То се казвало Пеньо. В един снежен ден момчето отишло в гората за коледно дърво. Докато вървяло и забелязало един знак, на който имало надпис: "Къщата на джуджетата - натам!"

Пеньо си казал:"Каква е тази къща на джуджетата?! Трябва да видя тези джуджета!"

Започнал да върви към къщичката. Вървял, вървял часове наред. Стъмнило се. Станало страшно и тъмно, но продължило да броди. Най-накрая стигнало до мястото. Решило да влезне вътре, но вратата била заключена. Хрумнала му идеята да влезе през комина.

Когато влезнал, не  видял джуджета. Те били на горния етаж - сладдко спяли и гръмко хъркали. 

Първият етаж бил украсен с червени и жълти гирлянди. На масата имало печена пуйка, зеле, пиле с картофи и суши.   

Пеньо не искал да буди домакините.Решил да спи на фотьойла.

На сутринта се събудил. Всички създания го бяха заобиколили. Питали:

- Кой си ти? Как се казваш? Защо си тук?

Пеньо отговорил и на трите въпроса. Така се запознали. Джеуджетата искали да му покажат работилницата си. Като я видял , му било много интересно. Многознайко го попитал дали може да остане при тях. Гостът отговорил, че не знае. Трябвало да пита майка си.

Прибрал се. Попитал майка си дали може да посещава новите си приятели. Тя му казала, че не може да му позволи, докато не се запознае с тях.

Детето завело майка си до къщата в гората. Тя се запознала с джуджетата и веднага се съгласила.

От този ден нататък детето често посещавало новите си приятели.