Дете:

- О, ти, беличко кокиче,

що разцъфна толкоз рано

и под снежната покравка

що ме гледаш тъй засмяно?

Хладен вятър още вее,

по горите още тича -

той цветята и тревите 

ранобудни не обича!

Кокиче:

- Ех, детенце, не тъгувай

и за мен недей се вайка,

аз от нищо се не плаша - 

пролетта е мойта майка!

Тя сама ме днес изпрати

вест за радост тук да нося

и от вас за нея песни

и прегръдки да изпрося!

Тя ви носи пълни шепи

китки, слънце и утеха,

и безгрижни лястовички,

и гнезда под всяка стряха!