Повърхнина на България - равнини и низини

Дидактически цели:

Формиране на начални представи за основните форми на земната земната повърхност.
Запознаване с географското положение, особеностите, водите, водите, почвите, по-големите градове, стопанското значение на равнините и низините в България.
Развиване на умения за четене и ориентиране по географска карта, развиване на пространственото мислене, изграждане на причинно следствени връзки между релеф - почви - земеделие.
Възпитаване на интерес към природното богатство на родината, уважение към труда на хората и осъзнаване на необходимостта от опазването на околната среда.

План и съдържание на урока:

1. Запознаване с географските понятия повърхнина, релеф, равнина, низина, поле

Земната повърхнина е най-горния слой на земната кора - сушата и дъното на водните басейни), върху който се разниват природните процеси.

Релеф - съвкупността от всички неравности (вдлъбнатини, изпъкнали и равнинни форми) по земната повърхнина. Той се формира под въздействието на външни сили (вода, вятър, изветряне) и вътрешни сили (вулканизъм, тектоника).

Равнина - обширна форма на релефа с преобладаващо равен и слабо хълмист характер и малки колебания в надморската височина (най-често с надморска височина между 200 и 500 м). Пример за равнина в България - Дунавската равнина.

Низина - вид равнина, която се характеризира с малка надморска височина - обикновено от 0м до до 200м. Низините са образувани предимно от речни наноси и често са разположени в близост до бреговете на морета или по долните течения на големи реки - Горнотракийската низина. Низите преливат плавно в равнини, морета или речни долини. Пример за низина в България - Горнотракийската низина, Дунавските крайбрежни низини.

Поле - равно или хълмисто дъно на котловина, оградено от възвишения или планини. То е затворено пространство - оградено от планини и хълмове. Надморската му височина може да е всякаква - може да е ниско поле или високопланинско поле. Примери за поле в България - Софийското поле (около 550 м), Самоковското поле (около 950 м)

2. Повърхнина на България

България притежава изключително разнообразна повърхнина. Най-ниската ѝ точка е морското ниво на Черно море - 0 м н. в. Най-високата ѝ точка е вр. Мусала (2925 м) - първенец не само за България, но и за Балканския полуостров. Повърхнината не е еднообразна, а на кратки разстояния се сменят коренно различни местности - от заоблените зелени била на Родопите до скалистите алпийски зъбери на Рила и Пирин. Речните долини, прорязващи планинските масиви, оформят живописни проломи (Искърски пролом) и ждрела (Триградското ждрела, ждрелото на река Ерма). В България съществуват стотици пещери (Магура, Дяволското гърло, Ягодинската пещера), множество скални фигури, които са изваяни от водата и вятъра (Белоградчишки скали, Мелнишките пирамиди, Ритлите, Стобските пирамиди). В България може да се визи богатство от брегови форми - пясъчни дюни, стръмни скалисти брегове (при нос Калиакра), лагуни, лимани и речни устия при Черноморието.

а) Площ (по териториален обхват) - 110 994 кв. км.

б) Характер на повърхнината:

Низинен височинен пояс (0 - 200 м) - Горнотракийската низина, крайдунавски низини, черноморски низини.
Равнинно-хълмист височинен пояс (200 - 600 м) - Дунавска равнина, Предбалкан.
Нископланински (600 - 1000 м) - Странджа, Сакар, по-ниските части на Средна гора.
Среднопланински (1000 - 1600 м) - Стара планина, Западни Родопи, Витоша.
Високопланински(над 1600 м) - Рила, Пирин, най-високите била на Стара планина.

Стара планина играе ролята на можна природна граница и разделя България на две части: Северна България и Южна България. Тя спира директното нахлуване на студени въздушни маси от север и североизток към южните част и задържа топлия средиземноморски въздух на юг. Планината служи като главен вододел между двете основни отточни области: Черноморската отточна област (на север към река Дунави Черно море) и Беломорската/Егейската отточна област (на юг към реките Марица, Струма, Места и Арда). Единственото изключение е река Искър, която проломяваща планината от юг на север.

Връзката между Северна и Южна България се осъществява чрез ограничен брой планински проходи (Петрохан, Витиня, Шипка, Прохода на Републиката, Ришки) и през Искърския пролом.

3. Дунавската равнина

Дунавската равнина е най-голямата природна област в Северна България - заема около 28% от територията на страната. Тя е най-обширната равнина у нас. Изпъстрена е от крайречни низини и хълмове. Прорязана е от множество реки (Тимок, Арчар, Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом, Провадийска река, Камчия ).

В източната част на Дунавската равнина се разполага Добруджа - житницата на България, зарад изключително плодородните ѝ почви и усиленото зърнопроизводство. Тук се произвежда голяма част от зърното на България - пшеница, ечемик, царевица, както и маслодайни култури като слънчоглед и рапица.

Българският бряг на река Дунав се простира на дължина 470 км - от устието на река Тимок на запад до град Силистра на изток. Реката представлява естествена водна граница с Румъния. Нашият участък е част от трансевропейския воден коридор Рейн-Майн - Дунав, който свързва Северно море с Черно море. На дунавското крайбрежие са разположени някои от най-големите ни речни пристанища - Русе (най.голямото речно пристанище), Лом, Видин, Свищов, Силистра. Транспортните връзки през реката между България и Румъния се осъществяват по два моста - Дунав мост 1 (Русе - Гюргево) и Дунав мост 2 (Видин - Калафат).

В границите на Дунавската равнина са разположени някои от големите ни български градове:

Русе (най-големият град в равнината, с най-голямото речно пристанище, наричан ,,Малката Виена”, заради бароковата си архитектура, център на машиностроене, химическа промишленост и международен транспорт по Дунав мост 1 ).
Плевен (най-големият вътрешен град в равнината, богата история от Руско-турската освободителна война).
Добрич - разположен в сърцето на Добруджа, доминира хранително-вкусовата промишленост и аграрното машиностроене.
Шумен - в близост до старите български столици Плиска и Преслав.
Видин - врата към Централна Европа чрез Дунав мост 2. Известен със средновековната крепост ,, Баба Вида”.
Други по-големи градове: Монтана, Търговище, Силистра, Свищов, Лом.

.4. Задбалканските полета

Задбалканските полета са разполагат междинно между Стара планина на север и Средна гора и Бакаджиците на юг. Най-голямо по площ е Софийското поле, в което е разположена столицата на България. Другите по-големи полета са Карловското поле, Казанлъшкото поле, Сливенското поле, Карнобатското поле.

В Карловското и Казанлъшкото поле се отглежда българската маслодайна роза, поради което двете полета са известни и с името ,,Розовата долина” на България. Отглежда се лавандула и България е сред световните износители на лавандулово масло. Развито е овощарството - праскови, череши, вишни, сливи, ябълки, орехи, бадеми. В Сливенското и Карнобатското поле е развито лозарството. Отглеждат се зърнени и фуражни култури - пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна. Произвеждат се зеленчуци - домати, пипер, зеле.

5. Горнотракийската низина

Известна е още като Маричината низина. Тя е най-обширната низина в България и е една от най-плодородните земеделски територии. Разположена е в Южна България, по средното поречие на река Марица. На север се очертава от южните склонове на Средна гора. На юг - от северните склонове на Родопите. На запад я затварят склоновете на Рила. На изток я очертават възвишенията на Сакар. Влиянието на средиземноморския климат прави лятото горещо и сухо, а зимата - мека. Главната водна артерия е река Марица. Изградена е гъста мрежа от напоителни канали и язовири. Почвите са изключително плодородни, заради което широко е застъпено зеленчукопроизводството (домати, краставици, пипер, патладжан), овощарството и лозарството, отглеждането на технически и зърнени култури - слънчоглед, пшеница, ечемик, рапица.

Тук се намира вторият по големина град в България - Пловдив. Той е разположен край няколко хълма. Другите по-големи градове са Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Чирпан, Нова Загора.

6. Черноморското крайбрежие

Българското Черноморско крайбрежие се простира на дължина от 378 км. по права линия (около 414 км с всички чупки и заливи) - от село Дуранкулак на север (границата с Румъния) до устието на река Резовска на юг (границата с Турция).

Естествената граница между северната и южната част е нос Емине, където Стара планина се спуска директно в морето.

На север преобладава предимно платовиден и стръмен релеф; по-хладен климат. На юг преобладава низинен, хълмист и силно разчленен релеф; по-топъл климат .

Най-дългите плажни ивици са край Шкорпиловци, Камчия, Слънчев бряг.

Внушителни скалисти брегове се наблюдават при нос Калиакра и при нос Емине.

Лонгозни гори - гъсти, заливани периодично - се наблюдават по устията на реките Камчия, Ропотамо и Велека.

Крайбрежието е центърът на морския транспорт, корабостроенето и туризма на България. Третият по големина град в България - Варна, е известен и като ,,морската столица на България”.

Бургас е четвъртият по големина град в България. Разположен е в най-дълбоката част на Бургаския залив и разполага с голямо пристанище.

Другите големи градове са Несебър, Созопол, Балчик, Поморие, Каварна, Приморско, Царево.

Обобщение:

Повърхнината (релефът) на България се отличава с разнообразие, мозаечност, контраст. На малка територия се редуват низини, равнини, плата, хълмисти области, котловини, планини.
Дунавската равнина заема пространството между река Дунав на север и Стара планина на юг. Пресича се от множество реки - Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра. Разполага с изключително плодородни черноземни почви. Големите градове са Русе, Плевен, Добрич, Шумен, Видин.
Задбалканските котловини (полета) са разположени в редица между Стара планина и Средна гора - Софийско, Карловско, Казанлъшко, Сливенско. Големи градове са София, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Карнобат, Айтос.
Горнотракийската низина е обширна, плоска и силно плодородна земя, оформена по поречието на Марица. Център е на зеленчукопроизводство, лозарство и овощарство. Големи градове - Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Чирпан, Нова Загора.
Черноморската крайбрежната ивица е изпълнена с дълги пясъчни плажове и дюни, прекъсвани от стръмни скалисти брегове и носове. Тук се намират множество крайморски езера и лагуни. Откриват се лонгозни реки по устията не реките Батово, Камчия, Ропотамо, Велека. Големи градове са Бургас, Несебър, Созопол, Балчик, Поморие, Каварна, Приморско, Царево.

Въпроси:

Каква е разликата между поле, равнина и низина?

Отговор: Равнината и низината са открити пространствени форми. Полето винаги представлява ,,купа” или понижение сред по-високи релефни форми (планини, хълмове). Низината винаги свършва на 200 м н. в., а полето може да лежи дори на 900 - 1000 м н. в. при него няма (лимит за височина).

Коя е най.обширната равнина в България?

Отговор: Дунавската равнина.

Коя планина разделя територията на България на две части - Северна България и Южна България?

Отговор: Стара планина.

4. Какви са очертанията на Северна и Южна България?

Отговор: Стара планина планина разделя България на Северна България и Южна България. Двете части имат различни очертания и релеф.

Северна България на север се очертава от река Дунав и сухоземната ни граница Добруджа. Южната граница следва снагата на Стара планина и Предбалкана. Източната граница е бреговата линия на Черно море. Западна граница - границата ни със Сърбия.

Южна България започва на север от южните склонове на Стара планина. Южната ѝ граница следва планините и хребетите на границата ни с Турция. Западната граница - планините на границите ни със Сърбия и Северна Македония - Осогово, ВЛахина, Огражден. Източна граница - Южният черноморски бряг от нос Емине до река Резовска.

Дейности:

Обяснява значението на понятията континент, полуостров, държавна граница, столица, държавна граница, условни знаци.
Показва основните и междинните посоки на света.
Определя и посочва местоположението на България на географската карта.
Назовава съседните на България страни.
Определя какво означават цветовете на картата.
Отговарят на въпроси по съдържанието на темата.
Очертава с показалка границите на равнини и низини в България.

Домашна работа:

1. Оцветяват територията на равнини и низини в зелен цвят.

2. Съставят отговри на поставени въпроси.

Методи:

Разказ - описателно представяне на обекти, явления, събития, процеси.
Обяснение - разкриване на причинно-следствените връзки между явления, събития, процеси.
Екскурзия - организирани посещения на географски и исторически обекти.
Практически упражнения - решаване на различни видове учебни задачи, измервания, изчисления, изграждане на модели, работа с контурни карти, работа с карта, глобус, модел, макет, таблица, диаграма, атлас; теренни наблюдения.
Екипна дейност - съвместно решаване на задачи.
Дебат - обсъждане на различни видове проблеми.
Проектно обучение - дългосрочен изследователски проект.
Диференцирана помощ - учителят предоставя индивидуализирана подкрепа на учениците според техните способности, потребности и темп на усвояване на учебния материал. Изразява се чрез словесна помощ - обяснения, насоки; нагледна помощ - насочване на вниманието към карти, схеми, илюстрации, образци; практическа помощ - демонстрация, съвместна работа; технологична помощ - използване на допълнителни материали.
Игрови подходи - ролеви игри, състезателни игри.
Наблюдение - на терен, на времето.
Инструктиране - учителят дава ясни, точни, предписани и последователни поведения, които гарантират достигането до определен резултат и успешно изпълнение на учебна дейност или задача.
Беседа - диалог между учител и ученици за обсъждане на определена тема.
Асоциативен метод - осъществяване на връзки (асоциации) между новата информация и вече познати факти, понятия, лични преживявания. Връзките могат да бъдат разнообразни: визуални асоциации (по форма и образ); смислови асоциации (по значение); звукови асоциации (по звучене); логически асоциации (причинно-следствени); лични асоциации (собствен опит).
Методи на позитивно въздействие - одобрение (кратко, бързо потвърждение на правилното действие - ,,Правилно!"); насърчаване (подкрепа, която мотивира ученика да продължи - ,, Ти можеш, продължавай!"), похвала (подробна, аргументирана положителна оценка - ,, Отлична работа! Много точно и вярно си изпълнил задачата!"), създаване на ситуация на успех- създаването на такива условия (чрез достъпни задачи, чрез скрита помощ, чрез авансирано доверие, чрез акцентиране на персоналната изключителност, чрез гарантиране на последващ или нов шанс за успех), при които всеки ученик може да достигне положителен резултат, да изпита чувство на удовлетворение и самоувереност.
Демонстрация - показване на карти, модели, снимки, видеоматериали.