Във градините се спусна

пак със песни пролетта:

с пъпки клоните накичи,

а лехите - със цветя.

А зад нея слънце топло

снеговете разтопи

и земята зажадняла

тях до капчица изпи.

Върху стряхата врабците

като палави деца,

пак се карат за трошици,

за мушици и зрънца.

По ливадите закрачил

гордо, гордо щъркът бял - 

кой го знае той до тука

колко път е извървял.

Мама дума: - Стига гледа

туй не е, детенце, сън,

взимай топката и хайде - 

тичай да играеш вън!