Рано цъфна кукурякът,

весел кривна си калпака

па се спусна от баири

и безгрижно си засвири.

Ей, по пътя срещна дружка,

срамежлива теменужка,

гледа го с очички сини

из под гъстите къпини.

- Я, ела със мене, дружке,

срамежлива теменужке,

да отидем до селото,

да се хванем на хорото,

да разкажем на децата,

че цъфнаха пак цветята,

от напъпилите клонии

скоро цвят ще се зарони.

- Ах, не мога, момко млади,

дума ми синчецът даде,

че ще дойде да ме вземе

двама китки да береме,

утре рано по зорица

ранобудните дечица

 с пролетта да поздравим,

всяко с китка да дарим.