Щом зимата покани

снежинките на танц,

натрупва преспи бели

пред къщния ни праг.

Зарадван скачам бързо,

нарамил моята шейна,

отварям портата ни смело

и виждам Снежко в снега.

 С метла и шапка черна, 

стои напет и лек. 

С усмивката си щедра, 

посреща ме отпред. 

Децата го обичат, 

защото е добър. 

Около него тичат, 

той е техният сладур.

Щом зимата омае

снежинките в танц,

със Снежко ще си поиграем

до късни доби чак.