Език свещен
Като извор чист от планината
бълбукаш в мен, език свещен.
Въздигаш ме и ме пренасяш
далеч от мястото, където съм роден.
Летя уверен, лек върху седлото,
почувствал силата и твоя меч.
Не се страхувам и не те виня,
защото знам - ще ме отнесеш далеч.
Впивам пръсти в гривата ти,
земята под копитата трещи,
огньове на епохи мрачни докосват
стъпалата ми и мене много ме боли.
Не ще те спирам, нека да препускаш,
ти свързваш всички нишки в едно.
Изпусна ли юздата ти - ще се загубя,
задържа ли я - дървото на рода ще порасте.
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
Изкачването на планината започва с първата крачка.
Бързата работа - срам за майстора.
Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.
Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
Всеки е ковач на своята съдба.
Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.
Любовта побеждава всичко.
Да искаш, значи да можеш.