Игри за опознаване и разчупване на ледовете

от Невена Дармонева

       Играта  често е вътрешно мотивирана и пораждаща се, самоценна и притегателна дейност за детето.  В нея то се чувства естествено и свободно - да инициира, на изследва, да проследява, да променя. В нея е ангажирана цялата личност на младия човек - детето участва интелектуално, емоционално и използвайка цялата творческа мощ, която носи в себе си. Игрите предоставят широки възможности за развитие за децата, още повече, че те самите са в състояние на постоянна готовност да учат по този начин. Те им позволяват да осмислят и разбират себе си по-добре, да наблюдават и почувстват сами перспективата на изменението на нагласите, разбиранията; да осъзнаят съществуването на модели на поведения, които не са им присъщи, но биха могли да придобият; да се мотимират да се отнасят към себе си или заобикалящия ги свят по различен, по нов начин.

        Игата в класната стая е значима съвместна дейност в начален етап на образованието. Тя предполага колективна взаимозависимост и разширяване на личните, собствени възможности чрез привличане и интериоризирани на потенциала, който носят другите участници. Тя развива важни социални навици и умения - способност за емпатия, сътрудничество, решаване на конфликтите по пътя на сътрудничеството, претълкуването на определени психични съдържания и откриването на нови интерпретации. 

     Игрите винаги са предпочитани от децата, а потребността от игра е естествено присъща за тях. Игрите създават уникално фантастично пространство, което е снабдено с огромен творчески потенциал. Те предоставят възможност на детето за емоционално отреагиране на жизнени събития, репетиция на нови и желани поведения, осмисляне на натрупания социалния опит, откриване на възможни интерпретации на важни събития от детството, откриване на тактики и подходи към специфични проблеми. Игрите съществено могат да подпомогнат взаимоотношенията с заобикалящите ни, както и да покажат как да се определя, контролира, регулира вътрешния живот на индивида.  

     Играта може да се превърне във възможност - да разбереш себе си и другите;  да  откриеш и почувстваш перспективата на развитието; да изпробваш модел на поведение. По този начин играта се превръща в нещо като работилница, от която са преплетени знания, умения, пориви, чувства, действия. Личността се освобождава от стереотипите, от шаблонното мислене и обичайните варианти за решаването на конкретен проблем.

      Добрата социална игра е своебразен психилогически инструмент, който предполага специфичен отговор на всеки участник в нея. Затова и резултатите, които ще се получат чрез играта понякога са неочаквани, а в някои случаи могат да бъдат и болезнени. Ето защо игрите трябва да се случват под водачеството на възрастен и в определени предварително рамки.

      Игрите задават правила на участниците - предписани поведения, граници на допустимото и недопустимото поведение, както и времеви предел на реализация на съответната игра. Това пряко е свързано с възможности за формиране на саморегулация, навици за планиране, самоконтрол и самооценка.

        Игрите в тази статия са подходящи, когато участниците все още не се познават или социалното свързване между тях е твърде слабо. Игровите дейности могат да се изпълняват в часовете за отдих и игри, в часа на класа или в часовете за занимания по интереси. Те са планирани да допринесат за усилване на процесите на социално свързване и взаимно привличане. Те целят да се преодолява социалната дистанция, отчуждението и да се провокират, улеснят взаимодействията между децата.