Празнична програма, посветена на 3. март - за 2. клас
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни. /2
Но кога се там съзирва
Козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк. /2
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам./2
Горд отпреде им застана
младият им вожд -
па каза на капитана
с гол в ръката нож: / 2
- Аз съм български войвода,
момци ми са тез,
ний летиме за свобода
кръв да лейме днес. /2
Дете: На 3 март 1878 година, в едно малко градче - Сан Стефано, е подписан Санстефанският мирен договор.
Дете: Той слага край на Руско-турската освободителна война.
Дете: Мечтата на българите за свободна България се сбъдва.
Дете: Дълъг е пътят до Възкресението - изминали са близо пет века.
Дете: Османското владичество променило коренно живота на българите.
Дете: Те живеели под господството на султана, а османците се превърнали в господари.
Дете: Но чуждата власт не сломила българския дух!
Дете: Българинът обичал родната земя и език.
Дете: Той бил привързан към своя род и към семейните традиции.
Дете: Отстоявал християнската вяра и ценности.
Дете: Българите достигнали до деня на свободата с много люти борби и рани.
Дете: Много са българските национални герои.
Дете: На тях отдаваме поклон днес.
Има на Балкана
връх един голям..
Свободата наша
е изгряла там!
Свободата! /2/
Там се е проляла
много свидна кръв,
там стои на стража
шипченският лъв! /2/
Наберете цвете
и стаете дъх,
накичете с китки
шипченския връх /2/
Дете: На този ден България празнува.
Дете: С достойноство се представя пред света.
Дете: Пулсира нейното сърце, ликува...
Дете: Плющят развени бойни знамена!
Дете: Пред братските могили пак застава.
Дете: Изправя Шипка стръмната снага.
Дете: И се възражда старата ни слава
сред толкова ура, венци, цветя...
Дете: На Трети март България празнува.
Дете: За свободата си благодари.
Дете: Кама и кръст тържествено целува.
Дете: И мирното си бъдеще строи.
Трети март! Преславен ден!
Празник скъп на свободата!
Нека погледи сведем
и целунем знамената.
Стари бойни знамена
на хайдушките дружини
водили са не една
битка в робските години.
Днес, стаили огнен дъх,
път поемат знамената
към най-българския връх,
Шипка — връх на свободата!