Лиса се пързаляше на зимната пързалка. Тя падна и удари коляното си. Изправи се. Продължи да се пързаля. 

Появи се Павел. Той носеше зимна шапчица, ръкавички и ботушки. Зарадва се като видя Лиса. Тя беше най-голямата му приятелка.

- О, Лиса, Защо не носиш ръкавици? Искаш ли моите? - попита Павел.

- Не, благодаря ти, Павка! Няма нужда! А и на мен не ми е студено!

- Ах, Лиса, защо ти е ожулено коляното? - изненада се Павел.

- Когато се пързалях, без да искам паднах и го ожулих.

- Лиса, боли ли те? - попита Павел.

- Не, не ме боли! - отговори руменото момиче. - Благодаря, че ме попита! Не се тревожи! Хайде да се забавляваме!

    И децата продължили да си играят чак до късно вечерта. Когато звездичките им се усмихнали от небосвода, децата си обещали да се срещнат отново рано сутринта на пързалката.