Човекът живее в постоянно взоимодействие с природата и света около него. Налага се той да опознава и да познава природните дадености в средата, в която пребивава. Нуждае се от стабилни познания както за живия свят (флора, фауна, жизнни процеси), така и за обектите от неживата природа. 

 

Човечеството е изминало дълъг път в стремежа си да открие начини за познание, които да бъдат ценен инструмент в развитието на малкото дете и срещата му с света, който го заобикаля. Ян Амос Коменски анкентира върху идеята, че детето трябва да разбира явленията, с които се сбъсква, да познава обектите, които около него. Той изтъква значението на принципа на нагледност при ученето, при който детето трябва да възприема зрително не само частите на обекта, но и частите от които е съставен, за да е способно да опознае същността им. Така то може да извършва съпоставвка, сравнение с други обекти. Жан Жак Русо пък развива идеята за развитието на познанието за околния свят чрез преместването на детето от семейното огнище и поставянето му в природна среда, в рамките на която то по естествен път ще научи и проумее същността на природните явления, процеси и обекти. Песталоци също подчертава значимостта на детската наблюдателност и реч.

 

Възприемането на света, който ни заобикаля започва с