Урок 2. Славното минало на българите
План на урока:
1. Материални и писмени източници на информация за миналото
2. Записване на историческото време
3. Българските корени
а) Траки б) Славяни в) Прабългари
4. Българското общество през Средновековието
А) Хан Аспарух - създателят на българската държава
Б) Хан Тервел - спасителят на Европа
В) Хан Крум - законотворецът
Г) Хан Омуртаг - величавият строител и реформатор
Д) Хан (княз) Борис I - покръстителят на българите
E) Цар Симеон I - златният век на българската книжнина
Ж) Цар Петър I - миролюбивият дипломат
З) Цар Самуил - славният войн и сърцат родолюбец
И) Братята Асен и Петър - освободителите на България
И) Цар Иван Асен II - разширителят до три морета
К) Цар Иван Александър - втори златен век на българската книжнина
Л) Търновското и Видинското царство
5. Българското общество в Османската империя
6. Българското общество през Възраждането
7. Паметници и паметни места в България
Материални и писмени източници на информация за миналото
Материалните източници са резултат от дейността на хората. Те са създадени, за да бъдат използвани от тях в техния бит и начин на живот - сгради, предмети от бита, оръжия, сечива, монети, накити, произведения на изкуството.
Писмените източници са писмени следи, оставени от хората върху различни предмети. Представляват записани от човека знаци, думи, фрази, изречения, текстове върху различни материални носители - глина, камък, дърво, кожа, хартия. Така се откриват сведения за стопанския живот, за вярванията, за управлението, разкази за герои и събития, спомени, договори между народите и др.
Записване на историческото време
Всеки век започва с първа и завършва със стотна година. Например: седми век - започва с 601 година и завършва със 700 година. Векът, от който е дадената година, се определя, като прибавим към броя на стотиците числото едно.
Пример: Мирният договор, между Византия и хан Аспарух е подписан през 681 година. Към броя на стотиците 6, прибавяме 1 и получаваме 7. век.
Можем да запишем последователността от историческите събития в линия на времето. Това е схема, в която записваме важните исторически събития от миналото на нашия народ, като ги подреждаме в хронологическа последователност (ред, в който те са се случили).
10 години = 1 десетилетие
100 години = 1 столетие = 1 век
Българските корени
а) Траките
Най-старите жители по нашите земи са траките. Появили се по нашите земи преди три хиляди години. Живеели на племена. Обитавали планините и земите край реките. Отглеждали жито, ечемик, зеленчуци, овощни дървета и лозя. Били добри винари и пчелари. Развъждали овце, кози, говеда. Били отлични войни. Заради бойните им умения били наемани като гладиатори.
Тракийските племена живеели разделено, в укрепени градове - дворци. Вярвали в много богове. Почитали Слънцето, Великата богиня Бендида, Тракийският конник Херос. Вярвали в задгробния живот - погребвали техните владетели в гробници, които натрупвали с пръст и така се образували могили. В гробовете слагали дарове - съдове, накити, оръжия, коне и даже колесници. Тракийският конник бил изобразяван на каменни плочи с копие в ръка, придружен от куче или лъв. Смятали го покровител на човека и пазител на доброто. За да омилостивят боговете, принасяли жертви и дарове в светилищата.
б) Славяни
Славяните тръгнали към нашите земи от централна Европа. Били светлокоси и синеоки. Къщите им били дървени или вкопани в земята землянки. Занимавали се със земеделие, риболов и занаяти. Живеели на племена, начело на които стоял княз. Вярвали в много богове, но главният бог бил богът на гръмотевиците - Перун.
в) Древните българи, наричани още прабългари
Родината на прабългарите е в Азия. Още преди да достигнат до устието на река Дунав, те имали опит в създаването на държава. Нарекли я Стара Велика България. Неин основател бил хан Кубрат. Той имал петима синове - Батбаян (най-големият син), Котраг (вторият син на Кубрат), Аспарух (третият син), Кубер (четвъртият син), Алцек (най-малкият от синовете).
След смъртта на хан Кубрат, държавата била нападната от хазарите. Синовете му се разделили. Всеки от тях повел част от прабългарите в търсене на нова земя. Третият му син - хан Аспарух, стигнал до р. Дунав, влязъл в съюз със славяните, победил византийците и създал нашата родина - България. Това се случило преди повече от 1300 години и България е една от най-старите държави в Европа, която продължава да съществува и днес - в съвременността.
Древните българи били животновъди. Конят им давал кожа, мляко и месо. Конската опашка била знамето им. Били храбри войни, имали силна конница. Живеели на племена, начело на които стоял хан (кан). Къщите им били юрти - кожени палатки. Вярвали в бог Тангра. Създали един от първите календари в света.
Българското общество през Средновековието
а) Хан Аспарух - създателят на Първата българска държава
Хан Аспарух заселил българите на север от река Дунав - в областта Онгъл. Така българите станали съсед на Византийската империя.
Византийският император Константин IV Погонат предприел през 680 година голям сухопътен и морски поход срещу българите, които навлезли във византийските провинциални земи. Византийската войска достигнала поселищата на прабългарите в Онгъла и започнала военни действия срещу Аспаруховите войски. Хан Аспарух оттеглил своите войски в свое укрепление на остров Певки, за да ги предпази от многобройния враг. Византийците обсаждали укрепения лагер в продължение на четири дни. Византийският император тръгнал да се лекува. Това било разтълкувано от войските му като опит за бягство и повлияло негативно на бойния им дух. Византийските войски започнали отстъпление и последвало огромно поражение.
Византия била принудена да сключи мирен договор с хан Аспарух. Сключването на този мирен договор, към края на лятото на 681 година, се приема за официално признаване на съществуването на българската държава. За столица било избрано селището Плиска в Дунавската равнина. Българи и славяни заживели в обща държава, управлявана от българите, които дали и името на държавата.
б) Хан Тервел - спасителят на Европа
Наследникът на хан Аспарух - хан Тервел, помогнал на детронирания византийски император Юстиниан II Ринотмет през 705 година да си върне престола. В знак на отплата и благодарност, византийският император предоставил областта Загоре на хан Тервел. Това се превърнало в първото териториално разширение на българската държава на юг от Стара планина. Българският владетел бил възнаграден и със скъпоценности, подробно описани във византийския сборник Свидас от Х век. Хан Тервел бил приет в императорския дворец, където е увенчан с кесарска корона и е наметнат с императорска хламида.
През 717 година, осланяйки се на подписания договор с България, Византия се обръща към Тервел, за да дири помощ срещу арабите, които обсадили Константинопол но суша и по море.
Българският владетел хан Тервел изпратил конна и пехотна армия. Българите обсадилите Константинопол. Наложило се арабите да бранят своя тил и се превърнали от обсаждащи византийската столица - в обсадени от българската армия. Зимата утежнила положението на арабите. Болестите, гладът, премръзването станали ежедневие за арабската войска.
През 718 година арабската едногодишна обсада на Константинопол приключила безславно. На 15 август 718 година арабите свалили обсадата. Оцелелите арабски войски се оттеглили, а българите играли съдбоносната роля за осуетяване на създаването на арабско предмостие към Европа, признавано от всички хронисти на онова време.
Хан Крум - законотворецът
Хан Крум разширил държавата като завладял нови съседни територии. През 809 година хан Крум изненадващо обсажда крепостта Сердика и я превзема. Тази победа включва в България града, който днес е българска столица. В Константинопол са попарени от тази победа и император Никифор I Геник крои военен план за пълно унищожение на България.
През 811 година Никифор I Геник събира огромна елитна византийска войска край крепостта Маркели. Води със себе си сина си Ставракий и много ромейски аристократи. Хан Крум решава да не мери сили с голямата армия и предлага мир, който византийският император отказва. Хан Крум напуска столицата, като оставя около 12 хиляди души да я защитават. В едно от военните стълкновения, византийският император Никифор I Геник превзел българската столица Плиска, ограбил я и я опожарил. След завладяването на владетелската резиденция, хан Крум отново предлага мир, но византийският император отново отказва.
Крум бил разгневен - както от отказа на византийския император да сключи предложения от него мир, така и от жестокостите, грабежите и произвола, който византийците си позволили в българските земи. Българите заградили планинските проходите с дървени прегради, укрепления, насипи и ровове. Те направили засади в тесни места, а Крум събрал голяма войска като включил както жените, така и по-големите деца. Устроил засада във Върбишкия проход на Стара планина и причакал византийците.
През нощта срещу 26 юли 811 година, в теснините на Върбишкия проход, хан Крум нападнал византийските войски и нанесъл страшно поражение. Загинали много видни византийски придворни и военачалници. Дори византийският император бил убит. В битката хан Крум постигнал толкова грандиозна победа, че след нея започнали да наричат българския владетел Крум Страшни.
Хан Крум укрепил вътрешно държавата. Създал първите писани общовалидни закони. Направил и първи стъпки към административна реформа. Управителите на новите области били назначавани пряко от владетеля, а не били племенните вождове на славяните.
Хан Омуртаг - величавият строител и реформатор
След постоянните стълкновения с Византийската империя, българската войска била изтощена, а столицата на България била в развалини. Българският владетел се нуждаел от мир, за да укрепи държавата.
Синът на хан Крум - хан Омуртаг сключил дългогодишен мир с Византия и се заел да завърши административната реформа, започната от Крум. Извършил сакрализация на властта - утвърдил ролята на хана като властелин и самодържец. Възстановил столицата Плиска. Построил нов хански дворец с тронна зала, езически храм, обновил градските укрепления. Изградил много нови крепости и дворци. Из цялата страна назначил боили да му помагат в управлението. Ханската власт станала по-силна, държавата укрепнала.
Хан (княз) Борис I - покръстителят на българите
В началото на своето управление, владетелят навлиза в серия от безуспешни военни конфликти със съседите, в които българската държава не побеждава нито един път. В един от походите престолонаследникът Владимир Расате, заедно с 12 боили, попада в плен. От скръб по сина си, българският владетел сключва мир.
Пораженията на бойното поле коренно променят стратегията на владетеля. Той прозира необходимостта от приемане на християнството и утвърждаването на писменост на роден език - като форми за издигане на престижа на българската държава. Покръстването на българския владетел е предшествано от покръстване на българските пратеници, които били пратени в Константинопол за подписване на мирен договор. Към България била изпратена духовна мисия, която да реализира приобщаването към християнството.
В началото на 864 година византийски духовници покръстили хан Борис I и семейството му, с което стартирало покръстването на българите. След покръстването българският владетелят заменил езическата титла хан със славянската титла княз. Приел и кръщелното име Михаил - произхождащо от името на тогавашния византийски император, който се явявал негов формален кръстник. Покръстването имало за цел пълното религиозно обединение между славяни и прабългари и преодоляването на религиозните различия между тях. Започнал процес на изграждане на единна културно-религиозна общност.
Процесът на приемане на християнството не преминал плавно. Сред народа и болярите се зародила се опозиция. Бунтът срещу покръстването избухнал в десетата комитата. Болярите разбунтували народа - срещу княза. Бунтовниците се събрали около двореца в Плиска с намерението да го убият. Княз Борис I бързо успял да потуши бунта, заедно с верните си боили. Наказал със смърт 52 боляри. Бунтът подтикнал българския владетел бързо да уреди въпроса със статута на българската църква. Стремял се да постигне независимост и сигурност.
На 4 март 870 година, князът извоювал самостоятелна българска църква. Осмият Вселенски събор постановил българската църква да бъде обособена като автокефална архиепископия, под върховенството на Константинополската патриаршия.
През 886 година, княз Борис I приел в България учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий, коита били прогонени от Великоморавия. Той създал условия за развитието на две книжовни средища - в областта Кутмичевица с център Охрид и с център Плиска. Климент и Наум започнали широка книжовна дейност. Климент обработил оригиналната глаголица, за да бъде по-лесна и достъпна за писане и така възникнала кирилицата. Под ръководството на Климент и Наум се преписват и размножават основните славянски богослужебни книги.
Цар Симеон I - златният век на българската книжнина
През 893 година княз Борис I организирал църковно-народен събор в Преслав, на който се взели важни решения: 1. На престола бил издигнат третият му син - Симеон; 2. Българският език станал официален в църквите и училищата; 3. Столицата се преместила в Преслав.
През 917 година при река Ахелой Симеон нанесъл тежко поражение на византийската армия и присъединил много нови земи към българската държава. България достигнала до три морета - Черно море, Егейско /Бяло/ море и Адриатическо море. Започнал да се нарича цар. Основал книжовни школи, а българските книги били разпространени сред други славянско народи. България се превърнала в център на славянската култура и книжнина.
Цар Петър I - миролюбивият дипломат
Синът на цар Симеон - цар Петър, сключил мир с Византия, която признала царската титла на българския владетел.
След смъртта му, Византия започнала да реализира плановете си да завладее България. През 971 година превзела североизточните ѝ области, включително и Преслав.
Цар Самуил - славният войн и сърцат родолюбец
Цар Самуил продължил да управлява българската държава. Избрал за столица Охрид. В много от битките с Византия победил, но след пленяването на 15 хиляди български войници и ослепяването им по заповед на византийския император Василий II, цар Самуил починал.
Въпреки, че неговите наследници продължили войната с Византия, през 1018 година България окончателно паднала под византийско владичество.
Братята Асен и Петър - освободителите на България
На 26 октомври 1185 година избухнало въстанието на братята Асен и Петър срещу Византия и завършило със създаването на т. нар. Второ българско царство, управлявано от династията на Асеневци. Столица станала крепостта Търново.
В резултат на заговори Асен и Петър загинали. На българския престол се възкачил брат им Калоян. През 1205 година цар Калоян напълно разгромява кръстоносците и пленява латинския император Балдуин. Отвел го в Търново и го държал като пленник в т. нар. Балдуинова кула на Царевец до края на живота му.
Цар Иван Асен II - разширителят до три морета
През 1218 година цар станал Иван Асен II - синът на цар Асен. По време на неговото управление границите на България отново опрели на три морета - Черно, Егейско (Бяло) и Адриатическо. Владетелят започнал да сече златни монети. Българската църква отново била издигната в патриаршия.
Цар Иван Александър - втори златен век на българската книжнина
През 1331 година на българския престол бил издигнат цар Иван Александър, който управлявал 40 години. Отвоювал от Византия Родопите и Пловдивска област. Прославил се като покровител на книжнината. Било съставено Лондонското евангелие. Създал книжовна школа в Търново. В нея творили Теодосий Търновски и последният български патриарх на Втората българска държава - Евтимий.
Търновското и Видинското царство
Цар Иван Александър разделил царството между двамата си синове. На големия си син Иван Срацимир поверил управлението на Видинска област, а по-малкият му син Иван Шишман останал да управлява в Търново.
През 1393 година османците превзели Търново. През 1395 година паднало Търновското царство. След голямо поражение през 1396 година било превзето и Видинското царство.
Задача 1. Попълнете липсващите елементи от линията на времето в таблицата.
Ключ: 1. Битката при Онгъл; 2. 681 година; 3. Първо териториално разширение на България на юг от Стара планина. Хан тервел получава областта Загоре; 4. Кирил и Методий създали българската азбука; 5. 864 година; 6. Създадена е българската православна църква., като се сдоби със свой духовен глава в лицето на архиепископ, а по- късно и на патриарх; 7. 893 година; 8. Битката при Ахелой между българите, водени от цар Симеон I Велики и Византия, в която България печели и се превръща в хегемон на Балканския полуостров; 9. 1018 година; 10. На 26 октомври 1185 година; 11. 1396 г.
Българското общество в Османската империя
В края на 14. век българите станали част от Османската империя. Османците започнали да налагат нова вяра - ислям. Разрушили църквите или ги превърнали в джамии. Книжовните школи били унищожени. Голяма част от българската книжнина била скрита в манастирите, а част от нея - била пренесена в Русия.
Населението се деляло в зависимост от вероизповеданието на мюсюлмани и рая. Немюсюлманите нямали право да носят цветни дрехи и оръжие. Работили безплатно на османските управници. Плащали повече данъци.
Българите не се примирили със съдбата си. Вдигали въстания, но не успявали да се освободят от чуждата власт. През 15. век започнали да се появяват закрилници на християнското население - хайдутите. Те се събирали на дружини, предвождани от войводи. Обикаляли планините от ранна пролет до късна есен. Нападали османски отряди. Взетите средства раздавали на бедните.
Българското общество през Възраждането
В края на 18. век развитието на българите навлязло в периода на Възраждането. Появило си желанието за развитие на просветата, културата, стопанството, а копнежът по извоюването на свободата постоянно растял. Монасите се превърнали в първите будители, защото именно в манастирите се съхранявала книжнината. Те събирали сведения за българската история. През 1762 година Паисий Хилендарски написал книгата “История славянобългарска”. В нея той разказал за величави личности и събития от българската средновековна история. Софроний Врачански направил първия препис на книгата на Паисий. Той написал и първата печатна книга на говорим български език.
През 1824 година доктор Петър Берон написал първия Буквар с разкази за непознати земи и животни. През 1835 година Васил Априлов открил първото българско светско училище в Габрово и написал първия учебник по български език.
След дългогогодишна борба, българите успели да завоюват пред 1870 година независима от Цариградската патриаршия - българска църква, а духовен ръководител станал Антим I.
Георги Раковски съставил няколко плана за освобождение на българските земи.
В Букурещ Любен Каравелов създал Българския революционен централен комитет, в който активно участие взели Христо Ботев и Васил Левски.
Васил Левски обиколил много български села и градове, за да изгражда тайни комитети за подготовката на общо въстание срещу османската власт. Бил заловен от османците, осъден, а на 18 февруари 1873 година бил обесен от тях край София.
На 20 април 1876 година избухнало Априлското въстание. В Панагюрище Райна Попгеоргиева развяла знаме с надпис “Свобода или смърт”. Георги Бенковски обикалял селата със своята хвърковата чета, за да вдига населението на бунт. Въстанието продължило до средата на май. В него участвали хиляди българи. Силите били неравни. Въстаналите села едно по едно били превзети и опожарени, въстаналите българи - убити.
Христо Ботев преминал с четата си от 200 души река Дунав при Козлодуй. Във Врачанския Балкан бил прострелян и загинал. От неговата чета живи останали едва десетина души. Заради неговия подвиг и днес на 2 юни отдаваме почит.
Жестокото потушаване на Априлското въстание предизвикало съчувствите на европейските народи. Руският император Александър Втори обявил война на Османската империя и през 1877 година преминал Дунава, а Свищов станал първият освободен град. Генерал Гурко освободил старата столица Търново. След продължителна обсада на Плевен, градът бил превзет от руската армия. Българското опълчение взело участие на страната на руската армия, носейки със себе си Самарското знаме. В началото на 1878 година генерал Гурко освободил бъдещата нова столица - София. На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано бил сключен мирен договор, с което започнал процес на възстановяване на българската държава.
Паметници и паметни места в България
България пази своята историческа памет, като съгражда паметници на места, директно или косвено свързани с личности, оставили светла диря в българската история. Тя отбелязва с паметни плочи и места, в които са се случвали важни исторически събития.
Задача 2. Кои паметници и паметни места разпознаваш на илюстрациите? Запиши под илюстрацията.
