Меню
- Начало
- Предмети
- Дейности
- Галерия
- Архив
- Ресурси
- Организация
- Книги
- Приказки
- Сценарии
Поезия
Беля, Драгомир Шопов
 |
Врабчо - скок-подскок -
кацна в моя блок.
Любопитно се вторачи,
по боите ми закрачи -
черна, жълта и лилава
смеси във едно!
Блокчето накрая става
някакво петно.
Как ще отделиш сега
влакче от дъга?
А пък синята рекичка
сякаш станала е птичка.
Няма я ракетата,
няма ги дърветата.
Врабчо всичко е...
—————
Великден, Васил Павурджиев
 |
Китна пролет пак накичи
с теменуги всеки склон,
сладкопойни пъстри птички
скри по всеки цъфнал клон.
И усмихната, безгрижна,
спря пред всеки дом и праг
и пошепна на децата:
- Тичайте за кукуряк!
Ето и Великден иде
да зарадва вси деца,
мама пак ще ни раздава
пъстри, писани яйца.
—————
Все бърза, Драгомир Шопов
 |
Все бърза
Катеричке-катеруш,
уж при мен ще дойдеш, уж
орехче да ми дадеш,
а не можеш да се спреш.
Разлюляваш всеки клон
като някой вихрогон
и додето кажа "Виж!",
надалече пак летиш.
Катеричке-катеруш,
ти не знаеш как е "Слуш!",
нито "Бързай!", нито "Стой!"...
Кой ще те научи,...
—————
Дете и кокиче, Васил Павурджиев
 |
Дете:
- О, ти беличко кокиче,
що разцъфна толкоз рано
и под снежната покравка
що ме гледаш тъй засмяно?
Хладен вятър още вее,
по горите още тича -
той цветята и тревите
ранобудни не обича!
Кокиче:
- Ех, детенце, не тъгувай
и за мен недей се вайка,
аз от нищо се не плаша...
—————
Кукувица, Васил Павурджиев
 |
На зелена бука
кукувица кука,
вредом се оглежда
и така нарежда:
- Ой ви вас, орачи,
селяни, копачи,
отдалече ида
пак да ви навидя.
Пролет ме проводи -
тя след мен ще дойде -
поздрав да ви нося,
хляб да си изпрося,
че съм сам-самичка
и бездомна...
—————
Лястовичка, Васил Павурджиев
 |
Лястовичко лекокрила,
спри, не бягай ти от мен,
нека да си поприкажем,
в тоя хубав слънчев ден.
Ти от път далечен идеш,
що донесе ми от там?
Аз за тоя край далечен
нищо - нищичко не знам.
Казват: тук кога е зима,
там цветенцата цъфтят,
тук когато хали вият -
там светулчици...
—————
Молба, Васил Павурджиев
 |
Слънчице златно, слънчице мило,
стига в мъглите ти си се крило,
ела, огрей ни, стопли ни вече,
че Малкият Сечко ни изпосече.
Ту се засмее, ту се намръщи,
ту пак задуха - немирника същи,
както играем - с дъжд ни подгони,
а после, виж го - и сняг зарони.
Ту се небето позасинее,
ту леден...
—————
Моята кукла, Васил Павурджиев
 |
Имам кукла аз красива,
с пъстра рокля и гердан,
с капелка и с чадърче
и със сребърен колан.
С пантофки от коприна,
с елек от кадифе,
често с мляко я гощавам,
а понявга и с кафе.
Че послушна е и мила
и с очички кат синчец,
аз в косиците ѝ вплитам
често от цветя венец.
Зарад нея...
—————
На село, Васил Павурджиев
 |
Вчера с Катя из полето
цял ден брахме си цветя
и лудувахме, и пяхме
от зори до вечерта.
Уловихме пеперуди
с пъстри хубави крила
и накичихме със светулки
веселите си чела.
А на мама подарихме
хубав, мъничък венец.
И когато се прибрахме
цяла нощ ни пя щурец.
—————
Пробуждане, Васил Павурджиев
 |
От небето слънце златно
облаците разпиля
и накичи с млади листи
разшумялата гора.
Припнаха потоци бързи
из зелени равнини
и запяха волни песни
през поля и долини.
Лекокрили лястовици
от далечен дълъг път
долетяха и щастливи
бързат да ни поздравят.
Ей и щъркелът отсреща
ни здрависва:...
—————
Пролетен поздрав, Васил Павурджиев
 |
Слезе пролет
от небето
и накичи
пак полето
с росни китки
и цветенца,
а дърветата
с листенца.
Миризливи
теменуги
кимат си
едни на други
и здрависват
с поздрав благ
веселият
кукуряк.
—————
Пролетта дойде, Васил Павурджиев
Във градините се спусна
пак със песни пролетта:
с пъпки клоните накичи,
а лехите - със цветя.
А зад нея слънце топло
снеговете разтопи
и земята зажадняла
тях до капчица изпи.
Върху стряхата врабците
като палави деца,
пак се карат за трошици,
за мушици и зрънца.
По ливадите...
—————
Рано цъфна кукурякът, Васил Павурджиев
 |
Рано цъфна кукурякът,
весел кривна си калпака
па се спусна от баири
и безгрижно си засвири.
Ей, по пътя срещна дружка,
срамежлива теменужка,
гледа го с очички сини
из под гъстите къпини.
- Я, ела със мене, дружке,
срамежлива теменужке,
да отидем до селото,
да се хванем на хорото,
да разкажем на...
—————
Утро, Васил Павурджиев
 |
Бисер - нанизи разсипа
ранобудната зора
по градините, полето,
чак до синята гора.
Лекокрила чучулига
над полето полетя
и здрависа с весел поздрав
срамежливите цветя.
И разля поток от злато
пролетното утро вън,
и проббуди с целувки
всичките деца от сън.
—————
Пластика на седмицата
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
.jpg)
—————
—————
—————
—————
—————
—————
Пословици
Изкачването на планината започва с първата крачка.
Бързата работа - срам за майстора.
Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.
Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
Всеки е ковач на своята съдба.
Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.
Любовта побеждава всичко.
Да искаш, значи да можеш.