Важни дати, събития и владетелите, с които са свързани

Дата	Събитие	Владетел
680	Поход на император Константин IV Погонат срещу прабългарите През пролетта византийската войска се придвижва по суша и по вода до делтата на река Дунав. Прабългарите се оттеглят в укрепление на остров Певски, тъй като виждат многочислеността на византийската войска. В този поход византийците изпитвали както затруднения със снабдяването, така и невъзможност да превземат укреплението на българите. Започват обсада, а техният император отпътува за Месемврия, за да се лекува от подагра, от която страда. Сред войската му се разнесъл слух, че той бяга и се паникьосала. Започнала да отстъпва, а българите атакували и нанесли поражение на византийската армия. След отстъплението голяма част от Мизия останала извън контрола на византийската империя. Аспарух сключва военно-племенен съюз със седемте славянски племена и северите, като си осигурява съюзници срещу Византия. Укрепил се в Малка Скития и започнал да напада близките византийски области на юг от Стара планина.	хан Аспарух Художник: Мирослав Йотов
681	Подписване на мирен договор между Византия и хан Аспарух - начало на Дунавска България Поражението, нанесено на византийската войска принудило императора да търси мир с българите, тъй като българите преминали Дунава и стигнали до Стара планина, подчинили местните славянски племена и сключили съюзен договор с техните князе за общи действия и отбрана на завоювана територия. Опасенията на византийския император били, че българите и славяните ще продължат своите нашествия и ще преминат във византийска Тракия. Император Константин IV Погонат подписва мирен договор с Аспарух. България получава Дунавската равнина. Договорът се приема за начало на българската държава, определена от историците като Дунавска България. За столица е избрано селището Плиска. Въпреки културните различия - бит, език, обичаи и религиозни вярвания, българи и славяни заживели заедно. Водеща роля в управлението на държавата имали българите. Те дали и името на държавата.	хан Аспарух Художник: Васил Горанов
705	Хан Тервел помага на Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) Византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) бил свален от престола и бил изпратен на заточение в Крим. Той успял да избяга от заточението и след редица премеждия се озовал при хан Тервел с молба да му помогне, за да си върне престола. Двамата сключили сделка. Юстиниан получил помощ - 15 000 българи, с които достигнал до Константинопол и след преврат, успял да си върне короната. В знак на благодарност византийският император отстъпил на България областта Загоре /между Източна Стара планина и Странджа/. Това било първото териториално разширение на младата българска държава на юг от Стара планина. Българският владетел е възнаграден с пари и много други ценни дарове. Бил посрещнат в императорския дворец, бил наметнат с императорска хламида и увенчан с кесарска корона. В чест на хан Тервел императорът заповядал да се постави негова статуя на хиподрума.	хан Тервел Художник: Васил Горанов
708	Военен поход на Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) срещу българите Византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) нарушил мира и направил опит да си върне областта Загоре. Той организирал поход срещу българите. При крепостта Анхиало /дн. Поморие/ византийците претърпяло катастрофално поражение от хан Тервел.	хан Тервел "Кан Тервел в Константинопол" Художник: Мирослав Йотов
718	Хан Тервел помага на Византия при арабската обсадата на Константинопол Осланяйки се на договора с България, Византийската империя се обръща към хан Тервел с молба за помощ. Арабският халиф Сюлейман е блокирал по суша византийската столица Константинопол със 100-хилядна войска. Хан Тервел се притекъл на помощ на Византия. В най-решителния момент българите нападнали арабите изневиделица и в гръб, а арабите понесли голямо поражение и побягнали в ужас. По този начит хан Тервел спасил не само Константинопол, не само Византия, но и цяла християнска Европа. Благодарение на българите	Художник: Мирослав Йотов
864	Покръстване на България През 684 година започва процесът на приемане и утвърждаване на християнството като официална религия на България. Княз Борис Първи приема предложението да приема католицизма или православието. Той се спира на православието. В началото на 864 година той приема тайно християнството, заедно със семейството си. Византийски духовници го покръстили. Борис Първи приел името на кръстника си - византийският император Михаил III. Той сменил и езическата титла хан с княз. Започнало масово покръстване на народа и изграждането на църкви. Новата религия сближила славяните с българите.	княз Борис I "Покръстването на българите при княз Борис I" Художник: Васил Горанов
4 март 870	Извоюване на самостоятелна християнска църква Благодарение на големите дипломатически умения на княз Борис Първи Михаил самостоятелната българска църква била призната. Българската църква е обявена за автономна архиепископия по решение на Вселенския църковен събор в Константинопол. Той бил свикан, за да се църковния статус и принадлежността на новопокръстения български народ. България се сдобива със свой църковен глава - архиепископ. Предполага се, че пръв български архиепископ станал архиепископ Георги /името му се споменава в надпис на оловен печат, открит край Мадара/ с титлата "Доростолски". Предполага се, че седалището на архиепископа в било в Плиска, където са открити основите на величествена катедрала - голямата базилика, която била една от най-големите в тогавашния християнски свят.	княз Борис Първи Михаил Голямата базилика в Плиска Това е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир.
886