,Българските владетели

Хан Аспарух - основателят на Дунавска България

	Хан Аспарух - основателят на Първата българска държава
Московски препис на *Именник на българските ханове* Това е препис на средновековен летопис, който съдържа имената и родовете на ранни прабългарски владетели. Посочени са датити на възкачването на владетелите на престола и продължителността на тяхното управление.	Въведение Днес ще се запознаем с една историческа фигура, отговорна за създаването на силна и просперираща държава на Балканите, която продължава да съществува и да се развива в наши дни. Това е хан Аспарух - остователят на България. 1. Кратка биографическа справка за хан Аспарух. Хан Аспарух е роден през 7. век в Азия. Неговият баща - хан Кубрат произхожда от прабългарския род Дуло и е бил един от най-влиятелните и важни предводители на древните българи през 7. - 8. век. Историците устаноняват, че хан Кубрат е имал петима сина - Батбаян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Той съветвал своите синове (наследници) да не се разделят, за да могат успешно да се защитават от други народи, но синовете му не следват тази бащина заръка. Аспарух е третият по ред син на хан Кубрат. Не е известна точната година на неговото раждане. Той е член на прабългарската династията Дуло, която предвожда древните българи. След смъртта на баща си, хан Аспарух повежда своите поселедователи и начева процес на миграция като спасителен план. Той преминава река Дунав и се установява на юг от нея, създавайки основите на българската държавност. Синът на хан Аспарух се нарича Тервел. След смъртта на баща си, той унаследил управлението на българската държава и бил последователен в своите успехи срещу Византия и поддържането на независимостта на българите. Не е известно как се казва съпругата на хан Аспарух и майка на хан Тервел жена. Предполага се, че хан Аспарух е загинал ок. 700 година в битка с хазарите. В Именника на българските ханове се твърди, че е живал 61 години.
	2. Основаването на Първата българска държава Хан Аспарух предвожда част от древните българи, които започват да се настаняват в териториите на Източната римска империя - Византия. Той сключва военно-племенен съюз със Седемте славянски племена и Северите. Така той осигурил съюзници в борбата срещу Византия. Българите, предвождани от хан Аспарух успяват да уседнат и да се установят в новите земи, като успешно се противопоставят на византийците при защитата на своите поселения. През 681 г. Византия признава съществуването на Първата българска държава чрез подписването на мирен договор с хан Аспарух. Исторически контекст Хан Аспарух управлява в размирно време. Налага се да утвърждава правото на съществуване на своя народ, в рамките на независимо държамно управление и при непрестанна борба с Византия. Владетелят открива потенциал в съюзяването на прабългарите със славянските племена и осъзнава възможността за утвърждаване на независимостта и стабилността на държавата чрез обединение. Така поставя основите на българската нация - общност,която има съзнанието за обща историческа и културна принадлежност, живееща на обща територия и споделяща общо държавно управление.
	3. Управление и наследник Хан Аспарух е известен със своята мъдрост, военни умения, със способността си да води и обединява народа в постигането на общата цел. Той управлява българската държава, призната от Византия, в продължение на около 12 години. След смъртта си през 700 година, хан Аспарух е унаследен от неговия син - Тервел, който става втори владетел в Първата българска държава.
	4. Значение Хан Аспарух е историческа личност с решаващо значение за българската държвност. Животът и делата му имат огромно влияние върху живота на всички българи, живели не само в неговото време, но и след него. Той основава,развива и оставя след себе си една могъща и удачно организирана държава, която продължава да се утвърждава и след неговата смърт. Неговото наследство е създаването на държавна система, осигуряването на военна мощ и създаването на условия за културното развитие на държавата. Осигурява наследник, който да утвърждава наченатия от родоначалника път. хан Аспарух интегрира славянското население и култура в рамките на българската държавност. Той се превръща в символ на българската национална идентичност и независимост. Историците установяват и признават неговия съдоносен принос за създаването и установяването на първичната българската държавност. Хан Аспарух приема прозвището - Основател на българската държава, която съществува и до днес. Неговото значимо дело и обединяващо влияние и днес се усещат в поведението и мисленето на българите. Първата българска държава, създадена от хан Аспарух през 681 година продължава да съществува до 1018 година, когато е завладяна от Византийска империя.