1. Същност на географската карта

        В своя живот човек използва различни способи за ориентиране в пространството. 

Глобус на Неофит Рилски	Географският глобус е умален модел на планетата Земя. Първият глобус е изработен от немския географ Мартин Бехайм през 1492 година. Първият български глобус е направен от Неофит Рилски през 1836 година и се съхранява в музея на Рилския манастир. Глобусът се стреми да пресъздаде не само кълбовидната планетарна форма на Земята, но и да демонстрира въртенето на планетата около собствената ѝ ос.
Карта на скрито съкровище	Повърхността може да се изобрази и чрез рисунка, картина от художник като се изобразява едно малко пространство , нарисувано от определен зрителен ъгъл и представено чрез бои, щрихи, форми.

       Човек често се опитва да определи разстоянието между два географски обекта и посоката на остстояние на един обект спрямо друг обект. Един от най-успешните източници на информация за обектите в едно по-голямо географско пространство е географската карта.

      Географската карта изобразява повърхността на земята в умален вид. За тази цел се изработва математически умален модел на размерите на земната повърхност, който се нанася върху плоскост, като се използват точно определени цветове и условни знаци. Съществуват два различни вида географски карти, според съдържанието на това, което изобразяват: общогеографски и тематични. В общогеографски карти се изобразяват подробно не само природни обекти /планини, низини, реки, морета/, но и обекти, сътворени от човешката дейност /градове, шосета/. В тематичните карти се изобразяват само един или два обекта. Всяка географска карта съдържа рамка, заглавие и легенда. В легендата могат да бъдат открити условните знаци - това са разнообразни графични знаци и цветове, с които се обозначават различни обекти. 

        Географските карти много помагат при изучаването на природата, селищата, забележителностите, флората и фауната, полезните изкопаеми и трудовата дейност на хората.

2. Разчитането на географската карта

Всяка карта трябва да съдържа едновременно достатъчно информация, но и да бъде четлива. За целта се използват различни условни знаци и цветове, с които се изобразяват формите на релефа.

а) Цветовете на картата и тяхното значение:

• с нюансите на син цвят се обозначават не само водните обекти - реки, езера, морета, но и техната дълбочина - колкото по тъмен е синия цвят, толкова по-голяма е дълбочината на водния басейн;
• с нюансите на зеления цвят се обозначават равнините и низините;
• с нюансите на кафявия цвят се представят планините - колкото по-тъмно е кафявото, толкова по-висока е планинската част, която е изобразена на картата.

3. Географско положение на България

        Географското положение на България представя пространственото разположение на нашата родина спрямо други обекти. България се намира в Югоизточна  Европа и в Североизточната част на Балканския полуостров. България може да бъде определена като европейска (защото е разположена на континента Европа), балканска (защото се простира на Балканския полуостров), черноморска (защото има излаз на Черно море) и дунавска (защото има излаз на река Дунав) страна.  

     Географското положение на България е кръстопътно по отношение на пътищата, които свързват континентите Европа, Азия и Африка.

4. Географски посоки

Съществуват основни и междинни посоки на света.

Посоките на света

а) Основните (главни) посоки на света са: изток (означава се с главната буква И), запад (означава се с главната буква З), север (означава се с главната буква С) и юг (означава се с главната буква Ю).  б) Междинни посоки на света са: североизток (означава се с главните букви СИ), северозапад (означава се с главните букви СЗ), югоизток (означава се с главните букви ЮИ), югозапад (означава се с главните букви ЮЗ).

     Ако застанем срещу картата, можем да определим посоките на нея. Ако възприемем картата като правоъгълник, то горната страна на правоъгълника е север, долната страна - юг, дястната страна - изток, а лявата страна - запад.

5. Държавни граници на България и съседни държави  

      Държавната граница очертава територията на нашата държава върху географската карта. Тя съвпада с главните посоки на света. Общата дължина на българската държавна граница е 2245 км, от които 1181км са сухоземни, 686км речни /главно по река Дунав/ и 378км морска. България притежава десетки острови в река Дунав и няколко острова в Черно море.

а) Северна граница на България - простира се от устието на река Тимок до нос Картал на Черно море. Речна е от устието на река Тимок до град Силистра - общо 470 км. От Силистра до нос Картал границата е сухоземна и е с дължина 139км.

б) Източна граница на България - от нос Картал до устието на Резовска река България граничи с Черно море. Дължината е 378 км. По-големите заливи са Варненският и Бургаският залив.

в) Южна граница на България - от устието на Резовска река до река Марица при село Капитан Андреево се простира границата с Турция - 259км. А от река Марица при село Капитан Андреево до връх Тумба в планината Беласица протича границата ни с Гърция - общо 493 км. 

г) Западна граница на България - общата дължина е  506 км, като със Северна Македония - 165 км, като границата започва от връх Тумба в Беласица и достига до връх Китка. От там  започва границата ни със Сърбия - 341км, като продължава на север, докато достигне до устието на река Тимок в Дунав.

На север България граничи с Република Румъния.