Осман 1. - първият владетел и основател на Османската династия	Османската империя е основана през 13. век от Осман I. Първоначално тя възниква като малка по територия държава, но бързо се превъръща в огромна империя, под чиято власт попаднали много народи. Българите имали нещастната участ да са първият балкански народ, който изцяло попаднал под османска власт, въпреки че оказал ожесточена съпротива на нашествениците.
След смъртта на цар Иван Асен Втори българската държава загубила могъществото си. Болярите враждували помежду си и не се подчинявали на царя. Цар Иван Александър разделил царството си на двамата си синове. Търновското царство дал на Иван Шишман, а Видинското - на Иван Срацимир. Двете царства станали още по-лесни за завладяване от нарастващата мощ на османската войска. Когато османците нахлули в България, тя била разделена на три по-малки държави. Съществувала България със столица Търново, друга България - със столица Видин и Добруджа - със столица Калиакра. Тъ като били разединено, българите не успели да спрат нашествието на османците.    Когато османците се появили на Балканите, нямало кой да им се противопостави, защото българските земи и земите на нашите съседи били разпокъсани.	Баязид 1. - османски султан, по времето на който земите на Османската империя нарастват 50 пъти, а България губи своята самостоятелност.
Превземането на Търновград от османците - миниатюра от 1550 година.	През пролетта и лятото на 1393 година войските  на султан Баязид 1. обсаждат Търново. Градът се защитава героично, въпреки отсъствието на цар Иван Шишман, който по това време е в Никопол, за да преговаря за помощ. В драматичните месеци на обсадата важна роля играе Патриарх Евтимий, който вдъхва кураж на бранителите и се грижи за духа на жителите. След тримесечна обсада, на 17 юли 1393 година,  войските на османския султан Баязид I  навлизат в Търново. Столицата на  българската държава е превзета от османците, болярите са избити, а градът бил подложен на рушене и разграбване. Патриарх Евтимий бил заточен в Бачковския манастир.  Цар Иван Шишман се укрепил в Никопол и с преговори и отстъпки успял да удължи още малко дните на своето царуване.
Крепостите, дворците, църквите, манастирите, жилищата на българите били унищожени. Унищожавана и заличавана била цялата българска култура, символите и знаците на българската държавност. На мястото на дворците и църквите завоемателите издигнали джамии, конаци и текета.
	След голямо сражение през 1396 г. Видин също е превзет от султан Баязид Първи, а Иван Срацимир е пленен. Така паднало и Видинското царство, а с него и Втората българска държава. Османците сложили край на средновековната българска държава. В края на 14. век българите станали част от Османската империя. Българското население пострадало - едни от тях били избити, други изселени, а трети се наложило да приемат исляма. За столетия прекъснало самостоятелното и независимо историческо развитие на българския народ, за да се появи отново след близо петвековно чуждо владичество. В края на 14. век България става част от Османската империя. В периодът от края на 14. век до края на 19. век престанала да съществува независимата българска държава. Била унищожена и самостоятелната Българска патриаршия. Османците наложили нова вяра- исляма.
Османската империя се управлявала от султан. Официалният език бил османотурският. Османската армия била изградена от конница, пехота и флот. Основен източник на богатство за османците били военните завоевания и данъците. Половината християнски църкви били превърнати в джамии. Османците налагали с големи насилия и жестокост новата религия. Изхождайки от религиозната принадлежност османците поделяли населението на Османската империя на две групи - мюсюлмани и рая. Книжовните школи на българите били унищожени. Българите били принудени да крият книжнината в манастирите, а част от книгите били пренесени в Русия. Манастирите се превърнали в духовно средище за българите. Там продължавала книжовната дейност и били създадени първите килийни училища. Българите живеели предимно в селата, където се стремели да опазят своя език, вяра и обичаи. Занимавали се основно със земеделие.	Сбогуването с Патриарх Евтимий в Търново. Бачковският манастир, в който се предполага, че е бил заточен Патриярх Евтимий.

2. Положение на българите

             Населението в империята се деляло в зависимост от религията на две групи - мюсюлмани и немюсюлмани. Християните в Османската империя имали по-малко права от мюсюлманите и плащали повече данъци от тях. Немюсюлманите били определяни като рая - думата означава "стадо". Данъците, които плащали християните, постоянно се увеличавали. Чрез тях се издържала войската и управата на османската държава. Българите работели безплатно на османските управници, а империята събирала от тях не само голяма част от продукцията, която изкарвали, но и кръвен данък - здрави български момчета били отнемани от техните семейства, правели ги мюсюлмани и част от тях изпращали да служат в османската армия. 

               Преди османското  завоюване на българските земи, по тях не е имало много мюсюлмани. След завоюването обаче османците прехвърлили много мюсюлмани, които започнали ислямизация на местното балканско население. Тя ставала по два начина: насилствена и доброволна. Доброволната ислямизация ставала чрез доброволно приемане на исляма, а пример за насилствена ислямизация е вземането на християнски деца за еничари, прилаган като кръвен данък.

            Българите нямали право да носят оръжия, да яздят коне, не можели да носят дори цветни дрехи. Голяма част от населението избягало в планината, за да намери спасение от погромите на османците. Укривали се по горите от събирачите на данъци. Отказвали да работят за султана.