Географско положение на България
Географското положение определя географското място, което заема България спрямо други георграфски обекти /държави, морета, реки и др./. То оказва влияние върху развитието на държавата. Географското положение е пряко свързано с историческото развитие на една държава. В различните исторически епохи нашите земи са били населявани от траки, римляни, гърци, славяни, българи и турци. На нашата географска територия са се водили стотици по-малки и по-големи битки между различните народи.
България е разположена в югоизточната част на континента Европа - на Балканския полуостров. През нейната територия преминават важни пътища, които свързват Западна Европа с Азиатските държави и такива, които отвеждат към контенента Африка. Кръстопътното положение на нашите земи оказва влияние върху развитието на туризма, върху икономическото сътрудничество и културния обмен между държавите.
Географското положение на България представя пространственото разположение на нашата родина спрямо други обекти. България се намира в Югоизточна Европа и в Североизточната част на Балканския полуостров. България може да бъде определена като европейска (защото е разположена на континента Европа), балканска (защото се простира на Балканския полуостров), черноморска (защото има излаз на Черно море) и дунавска (защото има излаз на река Дунав) страна.
Географското положение на България е кръстопътно по отношение на пътищата, които свързват континентите Европа, Азия и Африка.
4. Географски посоки
Съществуват основни и междинни посоки на света.
 Посоките на света |
а) Основните (главни) посоки на света са: изток (означава се с главната буква И), запад (означава се с главната буква З), север (означава се с главната буква С) и юг (означава се с главната буква Ю). б) Междинни посоки на света са: североизток (означава се с главните букви СИ), северозапад (означава се с главните букви СЗ), югоизток (означава се с главните букви ЮИ), югозапад (означава се с главните букви ЮЗ). |
Ако застанем срещу картата, можем да определим посоките на нея. Ако възприемем картата като правоъгълник, то горната страна на правоъгълника е север, долната страна - юг, дястната страна - изток, а лявата страна - запад.
5. Държавни граници на България и съседни държави
Държавната граница очертава територията на нашата държава върху географската карта. Тя съвпада с главните посоки на света. Общата дължина на българската държавна граница е 2245 км, от които 1181км са сухоземни, 686км речни /главно по река Дунав/ и 378км морска. България притежава десетки острови в река Дунав и няколко острова в Черно море.
а) Северна граница на България - простира се от устието на река Тимок до нос Картал на Черно море. Речна е от устието на река Тимок до град Силистра - общо 470 км. От Силистра до нос Картал границата е сухоземна и е с дължина 139км.
б) Източна граница на България - от нос Картал до устието на Резовска река България граничи с Черно море. Дължината е 378 км. По-големите заливи са Варненският и Бургаският залив.
в) Южна граница на България - от устието на Резовска река до река Марица при село Капитан Андреево се простира границата с Турция - 259км. А от река Марица при село Капитан Андреево до връх Тумба в планината Беласица протича границата ни с Гърция - общо 493 км.
г) Западна граница на България - общата дължина е 506 км, като със Северна Македония - 165 км, като границата започва от връх Тумба в Беласица и достига до връх Китка. От там започва границата ни със Сърбия - 341км, като продължава на север, докато достигне до устието на река Тимок в Дунав.
На север България граничи с Република Румъния.
| Главни посоки на света и държавни граници | Съседни на България държави |
Северна граница:
|
Република Румъния |
| Южна граница | Република Гърция и Република Турция |
| Западна граница | Република Сърбия и Сверена Македония |
| Източна граница | Черно море |
