Българските празници и обичаи са свързани със светогледа на българите. Те произтичат директно от разбирането им за света и значимите събития в него. Подредени са в последователност, съобразно годишния календар. Те могат да бъдат разделени в две групи, според техните особености:

          1. Официалните празници са свързани с важни събития от историята на България. Те се празнуват от всички български граждани. Съпровождат се от редица точно установени ритуали, установени при отбелязването на значими събития за държавата: тържествено издигане на българското знаме под съпровод на българския национален химн.

            Сред официалните държавни празници има един, който се обозначава като първенец сред другите - националният празник на държавата. Той е избиран на базата на общественото мнение за значимостта на определено историческо събитие. Трети март е националният празник на България, в който честваме денят на Освобождението на България от османско иго. Свързан е с конкретно историческо събитие - подписването на Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя.

           В България се честват нялко  значими исторически събития, които се отбелязват чрез официални празници всяка година.

 

Празник	Особености
1 януари Нова година	Отбелязва се края на текущата и началото на новата календарна година. В първия ден от новата година се изпълнява обичаят Сурвакане - сурвакарите обхождат съседите и сурвакат членовете на дома, пожелавайки им здраве и плодороние, а домакините ги даряват със лакомства.
3 март Ден на Освобождението на България	Този празник е официален, но е избран и за национален празник на България. На 3 март 1878 година ден е подписан Санстефанският предварителен мирен договор между Русия и Османската империя. За първи път празник във връзка с това историческо събитие се чевства във Велико Търново.  На този ден се изпълнява ритуал по вдигане на националното знаме, изпълнява се националният химн, поставят се венци на паметника на Незнайния войн в София в памет на българите, загинали за освобождението на родината от османска власт. Провежда се търржествена заря - проверка на площада пред Народното събрание. Поставят се цветя и венци на всички паметници на загиналите за освобождението на България.
1  май Ден на труда	Това е и международен празник.
6 май Ден на храбростта на българската армия	На този ден честваме празника на българската армия. Отдаваме признание и почин на българските войни, защитавали с живота си свободата на нашата родина.
24 май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост	Почита се делото на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици.
6 септември Ден на Съединетието	Съединението е актът, с който на 6 септември 1885 година Източна Румелия се обединява с Княжество България.
22 септември Ден на Независимостта	На 22 септември 1908 година в гр. Велико Търново с манифест, българският княз Фердинанд обявава независимостта на България. Отхвърлят се последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта /Турция/, а след това и Великите сили признават официално българската независимост.
1 ноември Ден на народните будители	Посветен е на делото на българските просветители, книжовници, революционери, които чрез своето дело са възродили българския дух.
24 декември Бъдни вечер	Събира се цялото семейство. Подготвят се постни ястия - погача, варено жито, фасул, сарми.
25 декември Коледа	Официален празник, на който се чества раждането на Иисус Христос.

               

 

 

        2. Битови празници са свързани с различните вероизповедания на българите. В България битуват заедно българи, турци, арменци, евреи, роми и други общности. Тези етноси имат специфични културни различия, които се отразяват в битовия им празничен цикъл. Битовите празници са различни при различните етноси, защото се определят от техните религиозни предпочитания. Битвите празници се определят според религията, която гражданите на България изповядват. 

 

Етнически общности	Битов празник	Особености
Християни	24 декември Бъдни вечер	На трапезата се събира цялото семейство. Сервират се постни ястия.
	25 декември Рождество Христово (Коледа)	Отбелязва се раждането на Иисус Христос.
	Възкресение Христово (Великден)	Това е най-големият християнски празник. Празнува се през пролетта. Отбелязва се възкръстването на Иисус Христос.  Чества се винаги в неделя. Приготвят се козунаци. Оцветяват се яйца, първото от които трябва да бъде червено.
Мюсюлмани	Курбан Байрам	Това е празник на жертвоприношението. Прави се курбан. Раздават се локум, халва, сладки.
	Рамазан Байрам	Раздава се халва, локум и сладки.
Евреи	Ханука	Празнува се осем дни.
	Пурим	Любим празник на евреите. Организират се празненства и карнавали.
Арменци	Вартананц	Припомнят се жертвите, дадени от арменския народ.
Роми	Василица	Празнува се идването на Нова година.