Нови думи
| Термин | Значение |
| било | Най-високата част на планината. |
| бог | Свръхестествено безсмъртно същество, което се разпорежда в някоя област с природата или живота. |
| боили | Помощници и военачалници на хана. |
| болярин | Благородник, който принадлежи към висшия слой на феодалната класа в България от IX до XIV век. |
| будител | Деец от епохата на Българското възраждане, който е работил за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ. |
| век |
|
| водопад | Място в река, където водата пада отвесно от скала, поради разлика в нивата. |
| връх | Най-високата част на билото. |
| Българско възраждане | Период в българската история, който обхваща националноосвободителното движение на българския народ от Османската империя. |
| географска карта |
Изображение на повърхността на земята в умален вид, посредством условни знаци и цветове. Тя улеснява изучаването на природата, селищата, трудовата дейност, историческите и културните забележителности. |
| гражданин | Лице, което живее и е поданик на една държава. |
| гробница | Постройка за полагане на мъртвия. |
девиз |
Кратко изречение, което изразява ръководеща поведението или дейността мисъл. |
държава |
Политическа форма на организиране на обществото, разположено на точно определена територия, начело с органи на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. |
| държавна граница |
Очертава територията, която принадлежи на една държава. |
духовенство |
Всички служители на една църква; клир. |
| езеро | Голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове. То е понижение на земната повърхност, запълнено с вода. |
| езичник | Последовател на езичеството. Човек, който не е християнин. |
| ждрело | Вдлъбната релефна форма с тесни и стръмни склонове, през която протича река. |
| знаме | Прикрепена на прът парче плат със специално оцветяване и герб, което служи за отличителен знак на държавата. |
| извор | 1. Място, където на земната повърхност извира вода. 2. Източник на сведения, данни, оригинален документ. |
| ислям | Религия, която се изповядва от мюсюлманите. |
| карта | Чертеж на земната повърхност, на който с условни знаци са изобразени географски или други особеностни на изобразяваната територия. |
| килия | Стая, помещение в манастир. |
| княз | Титла на българския владетел след приемането на християнството. |
котловина /поле/ |
Ниска земна форма, оградена от всички страни с хълмове или планини. |
| културна забележителност |
|
| минало | Времето и случилите се събития в него, които са били по-рано, някога. |
| мирен договор | Съгласие за възстановяване на мирните отношения след война. |
| море | Голямо пространство, запълнено със солена вода, обикновено част от океан. |
| мюсюлманин | Човек, който вярва в бог Аллах. |
| надморска височина |
Височината на земната форма спрямо морския бряг. |
| низина | Равнинна земя с надморска височина до 200м. |
| общество | Група от хора, които са обединени от някакъв общ принцип - произход, интереси, положение. |
| опълченец | Доброволец, взел участие в Руско-турската война /1877-1878/. |
| пещера | Кухина в земната повърхност, която има вход и човек може да влезе. |
| планина | Изпъкнала земна форма с различна морска височина. Тя има било, склонове, върхове и подножия. |
повърхнина |
Площ на географски обект; повърхност. |
| поле | Равен земен участък без гора. |
| полезни изкопаеми |
Природни богатства, добивани от земната повърхност. |
| подножие | Най-ниската част на планината. |
| полуостров | Част от сушата, оградена от три страни с вода. |
| посоки на света |
Географски ориентир, направление, насока -въображаема линия, която се следва при движение. |
| почва | Повърхностният земен рохкав слой, обогатен с хранителни вещества. В него се развиват растенията. |
| природна забележителност |
Природните забележителности са природни обекти, които притежават изкючителни естетически качества. Те могат да бъта част както от живата, така и от неживата природа - причудливи скали, впечатляващи планински езера, пецери, водопеди, растения и животни. |
| пролом | Земна форма - проход между скалите, образувана от действието на река или пресичането на река между тях. |
| проход | Ниско място в планината, през което преминава път. |
| равнина | Равнинна земя с надморска височина от 200 до 600м. |
| растителност | Съвкупност от всички растения в някоя местност - дървета, храсти и треви. |
| рай | Място, където се живее щастливо, охолно, безгрижно, в блаженство. |
|
рая |
Българското християнско население в Османската империя. |
| резерват | Местност, в която природните богатства и животните са под специелна закрила. Това е защитена територия за опазване на застрашени растения и животни. |
| река | Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. |
| релеф | Съвкупността от всички земни форми. |
| светец | 1. Човек, който е посветил живота си в служене на бога или пък има големи заслуги и е обявен от християнската църква за образец за християнски живот и носител на чудодейна сила. Човек, който е почитан след смъртта си и представлява пример за подражание. |
| светилище | Място, посветено на божество и предназначено за почитане на боговете. |
| светско училище | |
| стенопис | Живопис върху стенна мазилка, рисунки върху стена. |
| съкровище | Скъпоценни предмети, закопани в земята. |
| условни знаци | Изображения, разположени върху георграфската карта, които показват различни обекти. Чрез условни знаци са показани границите на една държава, селищата, находищата на полезни изкопаеми и др. |
| устие | Място, където река се влива в море или езеро. |
| флора | Част от природата, която обхваща растителният свят. |
| хан /кан/ | Титла на български владетел преди покръстването. |
| християнство | Религия /учение/, в основата на която стои вярата в Иисус Христос. |
| цар | Титла на монарх в България в миналото. |
| цветове | Формите на релефа се представят с различни цветове:
|
| църква | 1. Общност на християните - организация, която ръководи духовния, религиозния живот чрез служители, правила, обичаи. 2. Сграда, в която се извършват богослужения; християнски храм. |
| Червена книга | Книга, описваща застрашените от изчезване растения и животни. |
| язовир | Голямо изкуствено езеро, получено при преграждане на долина. То се използва за напояване, водостнабдяване, рибовъдство. |











